Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 384
Перейти на страницу:

Володя пресече улицата и влезе в заведението.

Мястото бе задимено, мърляво и вмирисано на мъже, които не се къпят често. По стените висяха избледнели акварели с типични украински пейзажи в евтини рамки. Беше средата на следобеда и клиентите не бяха много. Единствената жена приличаше на застаряла уличница, която се оправя от махмурлук. Маркус бе седнал в края на помещението, сгърбен над неначената чаша бира. Беше прехвърлил тридесетте, но изглеждаше по-стар, със спретната руса брада и мустаци. Беше разкопчал палтото си, та кожената му подплата се виждаше. Русинът с мишето лице седеше през две маси и си свиваше цигара. Володя се приближи, Маркус стана и го цапна през устата. — Скотоложец! — извика му той на немски. — Свинска майна! Володя бе толкова изненадан, че за момент не направи нищо. Устните го боляха и усети, че е потекла кръв. Инстинктивно вдигна ръка, за да отвърне на удара, но се сдържа. Маркус отново замахна към него, но този път Володя бе готов и с лекота избягна свирепия удар. — Защо го направихте? — изкрещя Маркус. — Защо? И тогава, също толкова внезапно, той рухна, смъкна се в стола зарови лице в дланите си и заплака.

Володя го заговори през окървавените си устни.

— Мълчи, глупако.

После се обърна и обясни на клиентите, които ги зяпаха:

— Няма нищо, просто е разстроен.

Всички се загледаха настрани, а един мъж си излезе. Московчани никога не се забъркваха в неприятности. Беше опасно дори да разтървеш двама счепкали се пияници — някой от тях можеше да е влиятелен партиен член. Хората виждаха, че Володя е такъв — издаваше го хубавото му палто. Той отново се обърна към Маркус, сниши глас и ядно го попита:

— За какво е всичко това?

Говореше на немски — руският на Маркус не беше добър. — Вие арестувахте Ирина — отвърна му другият през плач. — Гадино проклета, горили сте й зърната на гърдите с цигара. Володя трепна. Ирина бе руската приятелка на Маркус. Започна да схваща за какво вероятно става дума и го обзе неприятно усещане. Той седна срещу Маркус. — Не съм я арестувал аз — започна той. — И съжалявам, че е била наранена. Кажи ми какво е станало. — Дошли са за нея посред нощ. Майка й ми каза. Не са казали кои са, но не са били от милицията — били са по-добре облечени. Тя не знае защо са я прибрали.

Разпитвали са я за мен и са я обвинили в шпионаж.

Изтезавали са я, насилили са я и после са я изхвърлили.

— По дяволите. Наистина съжалявам.

— Съжаляваш ли? Та нали вие сте го направили — кой иначе? — Това няма нищо общо с военното разузнаване, кълна се. — Няма значение — бе отговорът на Маркус. — Приключих и с вас, и с комунизма. — Понякога в борбата срещу капитализма има жертви — но думите прозвучаха фалшиво и на самия Володя. — Недорасъл глупак — ядно го скастри Маркус. — Ти май не разбираш, че социализъм означава именно липса на подобни гадости? Володя погледна нагоре, забеляза как през вратата влиза едър мъж в кожено палто и веднага усети, че той не е дошъл, за да пие. Нещо ставаше, а Володя не знаеше какво е то. Беше нов в тези игрички и точно сега заради липсата на опит се чувстваше като сакат. Прецени, че може и да е в опасност, но не знаеше какво да прави.

Новодошлият доближи масата на Володя и Маркус.

Тогава и мишата физиономия стана. Беше приблизително на годините на самия Володя.

Изненадващо той заговори като образован мъж.

— И двамата сте арестувани.

Володя изруга.

Маркус скокна:

— Аз съм търговски аташе в немското посолство! — извика той на неправилен руски. — Не можете да ме арестувате! Имам дипломатически имунитет! Останалите посетители бързо се наблъскаха на вратата и се ометоха. Останаха само двама души — бюфетчията, който нервно забърсваше шублера с мръсен парцал, и проститутката — тя пушеше цигара и втренчено съзерцаваше една празна чаша за водка. — Не можете да арестувате и мен — спокойно им обясни Володя и извади служебната си карта от джоба. — Лейтенант Пешков, военно разузнаване. Кои сте вие, по дяволите?

— Дворкин, НКВД.

Човекът в коженото палто също се представи:

— Березовски, НКВД.

Тайната полиция. Володя изпъшка — можеше и да се досети. НКВД се конкурираше с военното разузнаване. Бяха му казали, че всяка от двете организации винаги се бърка в работата на другата, но това бе първият му сблъсък с този факт. Обърна се към Дворкин: — Предполагам, че вие сте изтезавали приятелката му. Дворкин обърса нос в ръкава си — явно неприятният навик не е бил част от дегизировката му:

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)