Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Володя пресече улицата и влезе в заведението.
Мястото бе задимено, мърляво и вмирисано на мъже, които не се къпят често. По стените висяха избледнели акварели с типични украински пейзажи в евтини рамки. Беше средата на следобеда и клиентите не бяха много. Единствената жена приличаше на застаряла уличница, която се оправя от махмурлук. Маркус бе седнал в края на помещението, сгърбен над неначената чаша бира. Беше прехвърлил тридесетте, но изглеждаше по-стар, със спретната руса брада и мустаци. Беше разкопчал палтото си, та кожената му подплата се виждаше. Русинът с мишето лице седеше през две маси и си свиваше цигара. Володя се приближи, Маркус стана и го цапна през устата. — Скотоложец! — извика му той на немски. — Свинска майна! Володя бе толкова изненадан, че за момент не направи нищо. Устните го боляха и усети, че е потекла кръв. Инстинктивно вдигна ръка, за да отвърне на удара, но се сдържа. Маркус отново замахна към него, но този път Володя бе готов и с лекота избягна свирепия удар. — Защо го направихте? — изкрещя Маркус. — Защо? И тогава, също толкова внезапно, той рухна, смъкна се в стола зарови лице в дланите си и заплака.
Володя го заговори през окървавените си устни.
— Мълчи, глупако.
После се обърна и обясни на клиентите, които ги зяпаха:
— Няма нищо, просто е разстроен.
Всички се загледаха настрани, а един мъж си излезе. Московчани никога не се забъркваха в неприятности. Беше опасно дори да разтървеш двама счепкали се пияници — някой от тях можеше да е влиятелен партиен член. Хората виждаха, че Володя е такъв — издаваше го хубавото му палто. Той отново се обърна към Маркус, сниши глас и ядно го попита:
— За какво е всичко това?
Говореше на немски — руският на Маркус не беше добър. — Вие арестувахте Ирина — отвърна му другият през плач. — Гадино проклета, горили сте й зърната на гърдите с цигара. Володя трепна. Ирина бе руската приятелка на Маркус. Започна да схваща за какво вероятно става дума и го обзе неприятно усещане. Той седна срещу Маркус. — Не съм я арестувал аз — започна той. — И съжалявам, че е била наранена. Кажи ми какво е станало. — Дошли са за нея посред нощ. Майка й ми каза. Не са казали кои са, но не са били от милицията — били са по-добре облечени. Тя не знае защо са я прибрали.
Разпитвали са я за мен и са я обвинили в шпионаж.
Изтезавали са я, насилили са я и после са я изхвърлили.
— По дяволите. Наистина съжалявам.
— Съжаляваш ли? Та нали вие сте го направили — кой иначе? — Това няма нищо общо с военното разузнаване, кълна се. — Няма значение — бе отговорът на Маркус. — Приключих и с вас, и с комунизма. — Понякога в борбата срещу капитализма има жертви — но думите прозвучаха фалшиво и на самия Володя. — Недорасъл глупак — ядно го скастри Маркус. — Ти май не разбираш, че социализъм означава именно липса на подобни гадости? Володя погледна нагоре, забеляза как през вратата влиза едър мъж в кожено палто и веднага усети, че той не е дошъл, за да пие. Нещо ставаше, а Володя не знаеше какво е то. Беше нов в тези игрички и точно сега заради липсата на опит се чувстваше като сакат. Прецени, че може и да е в опасност, но не знаеше какво да прави.
Новодошлият доближи масата на Володя и Маркус.
Тогава и мишата физиономия стана. Беше приблизително на годините на самия Володя.
Изненадващо той заговори като образован мъж.
— И двамата сте арестувани.
Володя изруга.
Маркус скокна:
— Аз съм търговски аташе в немското посолство! — извика той на неправилен руски. — Не можете да ме арестувате! Имам дипломатически имунитет! Останалите посетители бързо се наблъскаха на вратата и се ометоха. Останаха само двама души — бюфетчията, който нервно забърсваше шублера с мръсен парцал, и проститутката — тя пушеше цигара и втренчено съзерцаваше една празна чаша за водка. — Не можете да арестувате и мен — спокойно им обясни Володя и извади служебната си карта от джоба. — Лейтенант Пешков, военно разузнаване. Кои сте вие, по дяволите?
— Дворкин, НКВД.
Човекът в коженото палто също се представи:
— Березовски, НКВД.
Тайната полиция. Володя изпъшка — можеше и да се досети. НКВД се конкурираше с военното разузнаване. Бяха му казали, че всяка от двете организации винаги се бърка в работата на другата, но това бе първият му сблъсък с този факт. Обърна се към Дворкин: — Предполагам, че вие сте изтезавали приятелката му. Дворкин обърса нос в ръкава си — явно неприятният навик не е бил част от дегизировката му: