Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Не знаем какво става — обясни той. — Май че навсякъде има затишие, но трябва да разберем какво готвят фашистите. Можеш ли да се върнеш при Тауър? Лойд със сигурност не можеше да си пробие път през полицията, но може би имаше и друг път. — Мога да опитам по „Св. Георги“ — неуверено произнесе той. — Опитай да направиш всичко. Искам да знам следващия им ход. Лойд потегли на юг през някакъв лабиринт от улички. Надяваше се да е прав за улицата „Св. Георги“. Тя бе вън от зоната на сблъсъка, но тълпите може и да бяха стигнали до нея. Както се беше надявал, нямаше много хора, въпреки че чуваше отлично контрадемонстрацията, виковете и полицейските свирки. Няколко жени си говореха навън, а групичка малки момиченца скачаха на въже на платното. Лойд тръгна на запад и леко се затича. При всеки завой очакваше да види тълпи от демонстранти или полицаи. Натъкна се на няколко човека, които се бяха откъснали от сблъсъците — двама мъже с бинтовани глави, жена с разкъсано палто, окичен с медали ветеран от войната с превързана ръка — но никакви множества. Претича целия път до края на улицата при Тауър. Можа да влезе необезпокояван в градините на замъка.
Фашистите още бяха тук.
„Само по себе си това беше постижение“, мина през ума му. Вече беше три и половина — участниците в похода бяха престояли тук часове в очакване, без да се движат. Видя, че войнственият им дух се е изпарил. Вече не пееха и не скандираха, а стояха тихи и отпуснати; строени в редици, но вече не толкова правилни; знамената им бяха клюмнали, оркестрите мълчаха. Вече изглеждаха победени. Ала няколко минути по-късно настъпи промяна. От една от преките се появи открита кола и мина покрай фашистките редици. Надигнаха се приветствия. Редиците се стегнаха, офицерите отдаваха чест, хората стояха мирно. На задната седалка на колата седеше водачът им, сър Осуалд Моузли, хубав мустакат мъж; носеше пълна униформа с кепе. С изправен гръб, той поздравяваше непрекъснато, докато возилото му преминаваше бавно, като на монарх, който инспектира войските си. Присъствието му даде сила на неговите хора и разтревожи Лойд. Вероятно това значеше, че ще потеглят според плановете си — иначе защо ли ще е тук? Колата мина покрай строя по пряката до финансовия квартал. Лойд чакаше. Половин час по-късно Моузли се върна — този път пеша — и отново поздравяваше и отговаряше на приветствията. Щом стигна до началото на строя, той се обърна и влезе в една от страничните улици заедно с един от офицерите си.
Лойд ги последва.
Моузли се приближи до групичка възрастни господа, скупчени на тротоара. Лойд с изненада разпозна сър Филип Гейм, комисаря на полицията, накипрен с папийонка и мека шапка. Двамата подеха оживен разговор. Със сигурност сър Филип съобщаваше на сър Осуалд, че множеството на контрадемонстрацията е твърде голямо, за да бъде разпръснато. Какъв съвет щеше да даде на фашистите в този случай? Лойд силно искаше да се доближи достатъчно, за да подслуша, но реши да не рискува със задържане и остана на дискретно разстояние. Полицейският комисар говори повече. Фашисткият лидер няколко пъти кимна рязко и зададе няколко въпроса. После двамата си стиснаха ръцете и Моузли си тръгна. Върна се в парка и свика офицерите си на съвещание. Сред тях Лойд разпозна Бой Фицхъбърт; носеше униформа като на Моузли. На Бой не му стоеше толкова добре — стегнатата военна дреха не се съчетаваше с отпуснатото му тяло и с ленивата чувственост на осанката му. Явно Моузли раздаваше заповеди. Останалите отдадоха чест и се оттеглиха, за да изпълнят нареденото. Какво им беше казал да направят? Единственото разумно нещо за тях беше да се откажат и да се разотиват. Ако бяха разумни обаче, нямаше да станат фашисти. Чуха се свирки, изкрещени бяха заповеди, оркестрите подеха свирнята си и хората застанаха мирно. Щяха да тръгват — Лойд го разбра. Полицията трябва да им е предписала път. Но откъде? Тогава потеглиха — и то в обратната посока. Вместо да вървят на изток, насочиха се на запад, в Ситито — безлюдно в неделя следобед.