Зимата на света [bg]

Изправи се и отиде до вратата.

Григорий отново се намръщи.

— Не сме се виждали от смъртта на майка й. Защо изведнъж се обръща към нас?

— Иска да говори с теб — обясни Катерина.

— С мен ли? За какво?

— За физика — и жена му излезе.

Григорий гордо обясни:

— Баща й Константин и аз бяхме делегати в Петроградския съвет през 1917 година. Ние издадохме известната заповед №1.

Лицето му помрачня.

— За съжаление, той почина след Гражданската война. — Трябва да е бил млад — от какво е умрял? — попита Володя. Григорий стрелна е поглед Иля и бързо се извърна настрани. — Пневмония — обясни той; синът му разбра, че старият лъже. Катерина се върна, следвана от жена, която спря дъха на Володя. Тя беше класическата руска красавица — висока и слаба, светлоруса, почти безцветни сини очи, съвършена бяла кожа. Носеше проста светлозелена рокля; липсата на заврънкулки само привличаше вниманието към деликатната й фигура. Представиха я, тя седна на масата и получи купа. Григорий започна:

— Зоя, ти, значи си учен.

— Аз съм аспирант, пиша дисертацията си и уча студентите от началния курс — обясни тя. — Володя работи в разузнаването на Червената армия — гордо обяви баща му. — Колко интересно — произнесе тя; явно мислеше точно обратното. Володя усети, че баща му възприема Зоя като потенциална снаха, и се надяваше, че няма да намеква за това твърде сериозно. Вече си беше наумил да я покани на среща преди вечерта да е привършила. Но можеше да го направи и лично. Бащината му помощ не му бе нужна. Напротив — неумерените родителски хвалби можеха да я отблъснат.

— Как е супата? — попита я Катерина.

— Чудесна е, благодаря.

Володя виждаше, че зад красивата външност се крие прагматична личност. Комбинацията бе любопитна: хубавица, която не опитва да използва чара си. Аня раздигна купите, а Катерина донесе основното ядене — пиле и варени картофи. Зоя се нахвърли върху порцията си, сдъвкваше, преглъщаше и си взимаше още. Подобно на повечето хора в Съветския съюз, и тя не виждаше често толкова добра храна.

Володя я запита:

— С каква наука се занимаваш, Зоя?

С видимо съжаление тя спря да яде и обясни:

— Аз съм физик. Опитваме да разберем атома — какви са съставните му части, какво ги държи свързани.

— Интересно ли е това?

— Абсолютно — тя остави вилицата си. — Проучваме от какво е съставена вселената. Нищо друго не е толкова вълнуващо. Очите й светнаха. Явно физиката бе единственото нещо, което можеше да я откъсне от яденето й.

Намеси се Иля:

— Как допринася тази теоретична работа за успеха на революцията? Очите на Зоя проблеснаха гневно и Володя я хареса още повече. — Някои другари допускат грешката да подценяват чистата наука и да предпочитат практическите изследвания — започна тя. — Но техническите подобрения като по-съвършените самолети всъщност се опират на теоретичните постижения. Володя скри усмивката си. Иля бе смазан с един удар.