Зимата на света [bg]

Ролс-Ройса. Мисълта, че допринася за провала на целите й, го изпълни със странно гадничко чувство на задоволство. С упоритост и леко безмилостно отношение към хората на пътя си, Лойд си проправяше път през тълпата. Железопътната линия покрай северната страна на „Кейбъл“ се изпречи на пътя му, и трябваше да повърви малко, преди да стигне една странична улица, която минаваше по тунел под линията. Мина под релсите и излезе на улица „Кейбъл“. Тук тълпата не бе толкова нагъсто, но улицата беше тясна и минаването продължаваше да е трудно. Това беше добре — за полицията ще бъде още по-трудно да си проправи път. И тогава Лойд забеляза, че има още едно препятствие. Посред улицата бе паркиран камион и обърнат върху едната си страна. От двата му края барикадата беше продължена по цялата ширина на улицата със стари маси и столове, дървени греди и всякакви високо натрупани боклуци. Барикада! Тя подсети Лойд за Френската революция. Това тук обаче не беше революция. Хората от Ийст Енд не искаха да събарят британското правителство. Напротив, те бяха силно привързани към изборите, общинските съвети и камарите на парламента. Толкова обичаха системата си на управление, че бяха решени да я защитят срещу фашизма, дори ако тя няма да защитава себе си. Промъкна се под бариерата и тръгна към барикадата, за да види какво става. Качи се на някаква стена, за да има по-добра видимост. Гледката си я биваше. На далечния край полицията опитваше да развали препятствието, отместваше счупените мебели и извличаше настрана старите матраци. Само че работата им хич не вървеше леко. По тях се сипеше дъжд от всевъзможни предмети — някои долитаха иззад барикадата, други от горните етажи на претъпканите къщи от двете страни на улицата — камъни, стъклени бутилки от мляко, строшени саксии и тухли — Лойд видя, че последните излизаха от двора на един майстор-строител. Неколцина млади смелчаци стояха на върха на барикадата и замахваха с тояги към полицаите; от време на време, когато блюстителите на закона опитваха да смъкнат някого от тях долу и да се поразкършат с него, започваше битка. Лойд с изненада разпозна две от фигурите на барикадата като братовчед си Дейв Уилямс и Лени Грифитс от Абъроуен. Двамата, застанали един до друг, отбиваха полицаите с лопати. Минутите се точеха и Лойд установи, че полицията побеждава. Те действаха съгласувано, измъкваха парчета от барикадата и ги отнасяха настрани. От другата страна няколко души запълваха опразнените от полицията места в барикадата, но бяха по-слабо организирани и нямаха неизтощим запас от материали. На Лойд се стори, че полицията сякаш скоро ще надделее. Смогнеха ли да разчистят „Кейбъл“, щяха да оставят фашистите да маршируват оттук, покрай наредените един след друг еврейски магазини. После погледна зад себе си и разбра, че този, който стои зад защитата на улица „Кейбъл“, мисли в перспектива. Докато полицията разрушаваше барикадата, на няколкостотин ярда по-нататък на улицата издигаха друга. Лойд слезе и въодушевено започна да помага за построяването на втората стена. Докери с кирки в ръце разкъртваха паветата, домакините мъкнеха кофите за смет от дворовете си, бакалите носеха празни щайги и кутии. Лойд помогна за пренасянето на една градинска пейка, а после събори таблото за обяви пред една общинска сграда. Този път строителите на барикадата си взеха поука и свършиха работата по-добре — използваха материала пестеливо и направиха съоръжението здраво. Лойд отново погледна зад гърба си и видя как още по на изток растеше трета барикада. Хората започнаха да се оттеглят от първата и да се прегрупират зад втората. Само след няколко минути полицията най-накрая отвори пролука в първата барикада и премина през нея. Първите полицаи се впуснаха след неколцината останали младежи; Лойд видя как гонят Дейв и Лени по някаква алея. Къщите и от двете страни на улицата бързо се затваряха; вратите се тряскаха, а прозорците се захлопваха. Тогава Лойд видя, че полицията не знае какво да прави оттук насетне. Бяха преодолели барикадата, за да се натъкнат на следваща, по-здрава. Явно нямаха сили да започнат да разграждат втората. Въртяха се посред улицата, приказваха си безцелно и ядосано гледаха на местните хора, които ги наблюдаваха от прозорците на горните етажи. Бе твърде рано да се обявява победа, но въпреки това Лойд не можеше да потисне радостта си от успеха. Като че ли антифашистите щяха да спечелят. Той остана на мястото си още четвърт час, но полицаите не вършеха нищо, тъй че Лойд си тръгна, намери телефонна будка и се обади.