Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Утре. Дейв и аз се качваме на влака за Париж сутринта.
Лойд постави ръката си на рамото му:
— И аз идвам с вас.
Четвърта глава
1937 година
I
Володя Пешков приведе глава под връхлитащия го сняг, докато ходеше по моста над река Москва. Носеше плътно палто, кожена шапка и здрави кожени ботуши. Малцина московчани бяха така добре облечени. Той бе късметлия. Винаги носеше хубави ботуши. Баща му Григорий беше армейски командир. Не амбициозен — въпреки положението му на герой на болшевишката революция и личен познат на Сталин, неговата кариера бе замръзнала през двадесетте години. Независимо от това, семейството им винаги бе живяло охолно. Володя обаче беше амбициозен. След университета се записа в престижната Военна разузнавателна академия. Година по-късно го разпределиха в разузнавателния отдел на Генералния щаб на Червената армия. Най-голям късмет извади със запознанството си е Вернер Франк в Берлин, докато баща му беше военен аташе в съветското посолство. Вернер посещаваше същото училище, но в по-долен клас. Като разбра, че младият Вернер не харесва фашизма, Володя му внуши, че най-добре би се съпротивлявал на нацистите, ако шпионира за Съветския съюз. Тогава Вернер бе едва четиринадесетгодишен; днес беше на осемнадесет, работеше в Министерството на въздухоплаването, ненавиждаше нацистите още повече и разполагаше с мощен радиопредавател и книга с кодове. Беше изобретателен и смел, рискуваше страшно много и събираше безценна информация. Володя беше неговият контакт. Не бе виждал Вернер цели четири години, но си го спомняше съвсем ясно. Висок, с медноруса коса, Вернер Франк изглеждаше и действаше като по-голям от истинската си възраст; дори и на четиринадесет имаше успехи за завиждане сред жените. Наскоро Вернер му бе съобщил за Маркус — дипломатически служител в немското посолство в Москва и таен комунист. Володя го бе открил и завербувал. Вече няколко месеца Маркус предаваше съобщения, които Володя превеждаше на руски и поднасяте на началството си. Последното бе впечатляващ разказ за това как пронацистки настроени американски бизнесмени снабдяват испанските бунтовници от десницата с камиони, автомобилни гуми и петрол. Председателят на Тексако и поклонник на Хитлер — Торкилд Рибър — използваше танкерите на компанията, за да превозва контрабандно петрол за метежниците в нарушение на настояването на президента Рузвелт.
Володя отиваше на среща е Маркус.
Вървеше по „Кутузовския проспект“ и свърна към Киевската гара. Днешната им среща беше в една обикновена кръчма до гарата. Те никога не отиваха два пъти на едно и също място, а на края на всяка среща се уговаряха за следващата — Володя бе много внимателен при обезпечаването на сигурността. Винаги се виждаха в пивници или закусвални, където колегите на Маркус нямаше и да си помислят да ходят. Ако пък Маркус беше попаднал под подозрение и го следваше агент на неговото контраразузнаване, Володя щеше да го разбере — такъв човек щеше да бие на очи сред останалите клиенти. Мястото се наричаше „Украйна“. Подобно на повечето постройки в Москва, и тази беше дървена. Прозорците бяха запотени, та поне вътре щеше да е топло. Володя обаче не влезе веднага. Трябваше да вземе допълнителни предпазни мерки. Пресече улицата и влезе във входа на една жилищна сграда. Застана в студеното помещение и погледна към пивницата през малкото прозорче. Запита се дали Маркус ще се появи. Досега беше идвал, Володя не можеше да бъде сигурен. Ако дойдеше, каква информация щеше да донесе? Испания беше горещият проблем във външната политика, но разузнаването на Червената армия се интересуваше много живо и от въоръжаването на Германия. Колко танкове произвеждаха за месец? Колко картечници Маузер М34 дневно? Колко добър беше новият бомбардировач Хайнкел Хе 111? Володя жадуваше за подобна информация, която да предаде на началника си майор Лемитов.
Измина половин час и Маркус не се появи.
Володя започна да се притеснява. Дали не са разкрили Маркус? Той работеше като сътрудник на посланика, тъй че виждаше всичко, което минава през бюрото му; Володя обаче го караше да търси и други документи, особено кореспонденцията на военните аташета. Да не би да е станала грешка? Дали някой не е засякъл как Маркус разглежда телеграми, които не му влизат в работата? Тогава по улицата се зададе самият Маркус, с професорски вид — носеше очила и лоден с австрийска кройка; белите снежинки полепваха по зеления филц. Той свърна в пивницата. След него влезе друг човек и Володя се смръщи притеснено; вторият обаче очевидно бе местен работник, а не агент на немското контраразузнаване. Беше дребен мъж с миша физиономия в излиняло палто, с увити в парцали ботуши; той избърса мокрия край на острия си нос с ръкава на дрехата.