Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Лойд не можеше да го повярва.
— Отказаха се! — произнесе той на висок глас. Един застанал до него мъж се съгласи:
— На това прилича, нали?
В продължение на пет минути наблюдаваше как колоните бавно потеглят. Когато вече нямаше никакво съмнение какво става, той изтича до една телефонна кабина и се обади на Бърни.
— Тръгват!
— Къде, в Ийст Енд?
— Не, в обратната посока! Отиват на запад, в Ситито! Победихме! — Боже милостиви! — Бърни говореше на хората около себе си. — Ей, слушайте! Фашистите се оттеглят на запад. Отказаха се!
Лойд дочу как в стаята избухнаха диви викове.
Миг по-късно Бърни продължи:
Гледай какво правят и ни се обади, когато всички си тръгнат от парка на Тауър.
— Разбрано — и Лойд окачи слушалката.
Обиколи парка в повишено настроение. С всяка минута ставаше все по-ясно, че фашистите са победени. Оркестрите им дънеха и хората маршируваха в такт, но в стъпката им нямаше живец и повече не скандираха, че ще се отърват от чифутите. Чифутите се бяха отървали от тях. Пресичаше края на Задната улица и отново видя Дейзи. Беше се насочила към Ролс-Ройса в черно и кремаво и трябваше да мине покрай Лойд. Той не можа да устои на изкушението да позлорадства: — Хората от Ийст Енд отхвърлиха теб и отвратителните ти идеи.
Тя спря и го изгледа, хладна както винаги:
— Бяхме спрени от банда негодяи — беше нейният презрителен коментар.
— И все пак марширувате в обратната посока.
— Една битка не решава изхода от войната.
„Може и да е вярно“, помисли си Лойд, „но битката си беше доста голяма“.
— Не си ли отиваш вкъщи с приятеля ти?
— Предпочитам колата — отговори тя. — А и той не ми е приятел.
Сърцето на Лойд подскокна от надежда.
Тогава тя довърши изречението си:
— Съпруг ми е.
Лойд я зяпна. Никога не бе вярвал, че е толкова глупава. Загуби дар слово. — Вярно е — продължи тя, щом видя недоверието по лицето му. — Не чете ли за годежа ни във вестниците?
— Не чета светските страници.
Тя му показа лявата си ръка с диамантения годежен пръстен и златната венчална халка. — Оженихме се вчера. Отложихме медения месец, за да участваме в днешния поход. Утре летим за Довил със самолета на Бой. Тя измина няколкото крачки до колата и шофьорът отвори вратата.
— Вкъщи, моля — каза му тя.
— Да, милейди.
Лойд така се ядоса, че искаше да удари някого.
Дейзи погледна през рамо:
— Довиждане, господин Уилямс.
Той успя да овладее гласа си:
— Довиждане, госпожице Пешкова.
— А, не — поправи го тя. — Вече съм виконтеса на Абъроуен. Явно й беше приятно да го произнесе; Лойд можеше да усети. Беше титулувана особа и за нея това беше всичко. Госпожа виконтесата влезе в колата и шофьорът затвори вратата. Лойд се обърна. Срам го беше да си го признае, но в очите му се появиха сълзи.
— Дявол да го вземе — произнесе той на висок глас.
Подсмръкна и преглътна сълзите си. Изправи рамене и потегли на изток със забързана крачка. Днешният триумф бе вгорчен. Наясно беше, че е било глупаво да мисли за Дейзи — очевидно тя не го вземаше насериозно — но въпреки това сърцето му се късаше, че тя се похабява заради Бой Фицхърбърт.
Опита се да я изкара от ума си.
Полицаите се качваха на автобусите си и се оттегляха. Лойд не бе изненадан от бруталността им — винаги бе живял в Ийст Енд, един груб квартал — но антисемитизмът им го шокира. Наричаха всяка жена „еврейска курва“, а всеки мъж — „еврейско копеле“. В Германия полицията подкрепяше нацистите и действаше заедно с кафявите ризи. Щяха ли да направят същото и тук? Едва ли! Тълпата на Гардинърс Корнър бе започнала да празнува. Оркестърът на Еврейската младежка бригада свиреше джаз, за да могат хората да танцуват, а бутилките с уиски и джин започнаха да минават от ръка на ръка. Лойд реши да отиде до Лондонската болница и да провери как е Мили. После прецени, че вероятно трябва да иде до Еврейския народен съвет и да съобщи на Бърни, че Мили е пострадала. Преди да стигне докъдето и да е, се натъкна на Лени Грнфитс. — Прогонихме тия мръсници! — възторжено каза той.
— Да, така е — Лойд се ухили.
Лени понижи глас.
— Бихме фашистите тук, ще ги бием и в Испания.
— Кога тръгвате?