Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 384
Перейти на страницу:

— Аня е довела приятеля си вкъщи.

— А! Някой състудент?

— Не бих казала. Не съм много наясно с какво се занимава. Володя бе доволен. Обичаше сестра си, но знаеше, че не е кралица. Бе ниска и набита и носеше безлични дрехи в убити цветове. Нямаше много приятели и беше добре, че някой я харесва дотолкова, та да дойде в дома й с нея. Влезе в стаята си, свали куртката и си изми ръцете и лицето. Устните му почти се бяха върнали към нормалните си размери — Маркус не го беше ударил много силно. Докато си бършеше ръцете, дочу гласове и разбра, че Аня и приятелят й са пристигнали. Облече плетена жилетка и излезе от стаята си. Влезе в кухнята. Аня седеше на масата с дребен човек с миша физиономия когото брат й разпозна.

— О, не! — изпусна той — Ти!

Иля Дворкин, агентът на НКВД, който бе арестувал Ирина. Дегизировката му я нямаше, и сега бе облечен в нормален тъмен костюм и прилични обуща. Изненадано изгледа Володя.

— Разбира се, Пешков! Не направих връзката.

Володя се обърна към сестра си:

— Не ми казвай, че това е приятелят ти.

Аня го попита стреснато:

— Какво става?

Брат й обясни:

— По-рано днес се запознахме с него. Той провали една важна операция на Червената армия, като си напъха носа там, където не му е работа. — Вършех си работата — протестира Дворкин и обърса носа си с края на ръкава.

— Хубава работа!

Катерина влезе, за да спаси положението.

— Не говорете за работата си вкъщи — прекъсна ги тя. — Володя, моля те да налееш чаша водка на нашия гост.

Той я попита:

— Наистина ли?

Очите на майка му пробляснаха гневно:

— Наистина!

— Добре.

Той колебливо свали бутилката от рафта. Аня извади чаши от бюфета и Володя ги напълни.

Катерина взе една чаша и започна:

— Да започнем отначало. Иля, това е синът ми Владимир, когото винаги наричаме Володя. Володя, това е приятелят на Аня — Иля, който е дошъл на обяд. Можете да си стиснете ръцете. И Пешков-младши нямаше избор, освен да стисне ръката на човека. Катерина постави мезета на масата — пушена риба, кисели краставички и кренвирши. — Лятно време имаме салата — отглеждам я на дачата, но по това време, естествено, нямаме нищо — извинително обясни тя. Володя разбра, че много й се иска да впечатли Иля. Наистина ли майка му искаше сестра му да се омъжи за такъв субект? Вероятно да. Появи се и Григорий в униформа, усмихнат до уши, подуши пилето и потърка ръце. На четиридесет и осем, той беше румен и едър — трудно бе да си го представиш как щурмува Зимния дворец през 1917 година. Тогава трябва да е бил по-слабичък. Целуна жена си с увлечение. Володя си каза, че майка му изпитва удоволствие от неприкритото желание на баща им, без настина да му отвръща със същото. Усмихваше се, когато той я потупа на определено място, прегръщаше го, целуваше го винаги, когато той го пожелаеше, но никога не започваше нещо такова. Харесваше го, уважаваше го, изглеждаше щастливо омъжена за него, ала беше явно, че не изгаря от желание. Синът им стигна до извода, че ще иска нещо повече от брака. Самият брак беше съвсем хипотетична работа — Володя бе имал около десетина приятелки, ала все още не бе срещнал жена, за която да иска да се ожени. Той сипа водка на баща си; Григорий я гаврътна с наслада и си взе от рибата.

— Е, Иля, какво работиш?

— В НКВД — гордо отвърна събеседникът му.

— Чудесно! Това е отлично работно място!

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)