Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Аня е довела приятеля си вкъщи.
— А! Някой състудент?
— Не бих казала. Не съм много наясно с какво се занимава. Володя бе доволен. Обичаше сестра си, но знаеше, че не е кралица. Бе ниска и набита и носеше безлични дрехи в убити цветове. Нямаше много приятели и беше добре, че някой я харесва дотолкова, та да дойде в дома й с нея. Влезе в стаята си, свали куртката и си изми ръцете и лицето. Устните му почти се бяха върнали към нормалните си размери — Маркус не го беше ударил много силно. Докато си бършеше ръцете, дочу гласове и разбра, че Аня и приятелят й са пристигнали. Облече плетена жилетка и излезе от стаята си. Влезе в кухнята. Аня седеше на масата с дребен човек с миша физиономия когото брат й разпозна.
— О, не! — изпусна той — Ти!
Иля Дворкин, агентът на НКВД, който бе арестувал Ирина. Дегизировката му я нямаше, и сега бе облечен в нормален тъмен костюм и прилични обуща. Изненадано изгледа Володя.
— Разбира се, Пешков! Не направих връзката.
Володя се обърна към сестра си:
— Не ми казвай, че това е приятелят ти.
Аня го попита стреснато:
— Какво става?
Брат й обясни:
— По-рано днес се запознахме с него. Той провали една важна операция на Червената армия, като си напъха носа там, където не му е работа. — Вършех си работата — протестира Дворкин и обърса носа си с края на ръкава.
— Хубава работа!
Катерина влезе, за да спаси положението.
— Не говорете за работата си вкъщи — прекъсна ги тя. — Володя, моля те да налееш чаша водка на нашия гост.
Той я попита:
— Наистина ли?
Очите на майка му пробляснаха гневно:
— Наистина!
— Добре.
Той колебливо свали бутилката от рафта. Аня извади чаши от бюфета и Володя ги напълни.
Катерина взе една чаша и започна:
— Да започнем отначало. Иля, това е синът ми Владимир, когото винаги наричаме Володя. Володя, това е приятелят на Аня — Иля, който е дошъл на обяд. Можете да си стиснете ръцете. И Пешков-младши нямаше избор, освен да стисне ръката на човека. Катерина постави мезета на масата — пушена риба, кисели краставички и кренвирши. — Лятно време имаме салата — отглеждам я на дачата, но по това време, естествено, нямаме нищо — извинително обясни тя. Володя разбра, че много й се иска да впечатли Иля. Наистина ли майка му искаше сестра му да се омъжи за такъв субект? Вероятно да. Появи се и Григорий в униформа, усмихнат до уши, подуши пилето и потърка ръце. На четиридесет и осем, той беше румен и едър — трудно бе да си го представиш как щурмува Зимния дворец през 1917 година. Тогава трябва да е бил по-слабичък. Целуна жена си с увлечение. Володя си каза, че майка му изпитва удоволствие от неприкритото желание на баща им, без настина да му отвръща със същото. Усмихваше се, когато той я потупа на определено място, прегръщаше го, целуваше го винаги, когато той го пожелаеше, но никога не започваше нещо такова. Харесваше го, уважаваше го, изглеждаше щастливо омъжена за него, ала беше явно, че не изгаря от желание. Синът им стигна до извода, че ще иска нещо повече от брака. Самият брак беше съвсем хипотетична работа — Володя бе имал около десетина приятелки, ала все още не бе срещнал жена, за която да иска да се ожени. Той сипа водка на баща си; Григорий я гаврътна с наслада и си взе от рибата.
— Е, Иля, какво работиш?
— В НКВД — гордо отвърна събеседникът му.
— Чудесно! Това е отлично работно място!