И се възправи сянка [bg]

Тази сутрин слънцето се издигна над побелялата и празна равнина, в която хората изпълзяваха изпод заслоните си, превърнати в снежни хълмчета, подобно на армия от мъртъвци, надигаща се от замръзналата земя.

Аш виждаше парата от дъха си, преди тя да бъде отнесена от вятъра. Той се сви под студения режещ вятър и си каза, че е твърде рано за сняг.

Болката в главата му най-сетне беше станала тъпа и пулсираща, но той все още усещаше махмурлука от предишната вечер. Бавно започна да обикаля из лагера и откри, че обичайните ежедневни звуци се смесват с викове на скръб. Оказа се, че през изминалата нощ има смъртни случаи — предимно сред по-възрастни хора, съпровождащи армията, или такива, които вече са били болни. Близките им с мъка се опитваха да изкопаят гробове във втвърдената земя.

Аш си купи сухар с пастет за закуска и чаша горещ чий от столова, държана от съпружеска двойка. Провизиите им бяха натрупани в задната част на фургона. От него беше опънат навес, под който те готвеха. През нощта реката беше замръзнала частично и хората около него мърмореха, недоволни от внезапната промяна във времето. Тревожеха се, че не е просто застудяване, а че може би зимата ще настъпи по-рано.

Беше необходимо дори повече от обичайното време, за да се подготви армията за поход.

Първи тръгнаха отрядите за ръкопашен бой и леката кавалерия, които потеглиха още преди останалата част от армията да се е събрала. Пехотните роти една по една хващаха пътя, който минаваше през долината на Канелената река, и след тях оставаше отъпкан до киша сняг. Светият матриарх и нейните жреци воини ги последваха, защитавани от отряди лека кавалерия. Докато обозът най-сетне пое, колоната се беше проточила на огромно разстояние под тъмните облаци, вещаещи още сняг. В рамките на един час цената на дрехите се повиши тройно.

Като следваха пътя, те най-сетне стигнаха до Тихата долина, където завиха на запад към Туме и мочурищата на Рийч. Долината се простираше на пет лака в най-широката си част. Хълмовете и планините на юг от нея едва се виждаха отвъд равнината от обработваема земя и изоставените ферми, а Канелената река се разширяваше и криволичеше в средата й. Беше точно толкова тиха, колкото подсказваше и името й, като се изключи движението на въздуха, който преминаваше през нея и придаваше на мястото атмосфера на самотност, сякаш бе наистина огромно.

В късния следобед се получи стълпотворение, когато онези отзад настигнаха тези отпред. Авангардът беше спрял по някаква причина. Скоро до задните редици достигнаха слухове, че отпред е била забелязана кхосианската войска.

Първа експедиционна армия се подготви за битка.

Беше дадено разрешение на група ранчероси да се отделят от строя. Те препуснаха напред в галоп, за да проверят какво става. Придържаха с ръце широкополите си шапки, надавайки бойни викове, докато шибаха зеловете си да препускат по-бързо. Останалата част от обоза се нареди в широк кръг, в чийто периметър бяха разположени фургоните. Хората се въоръжиха кой както може. За половин час цената на оръжията скочи петкратно. Усещаше се напрежение.