Луната, която убива [bg]

- Огън да ги гори дано, няма ли да спрат тия! - Ехиру чу вика на един от артистите и войниците ги връхлетяха.

В настъпилия след това хаос Ехиру скочи от камилата върху пустинния пясък. Там можеше да се бие по-лесно. Насреща си видя войник с насочен меч в ръка. Мобилизира всичките си сили и умения, за да задържи оръжието откъм плоските му страни с две ръце, когато противникът го насочи към главата му. Хвърли цялата си тежест на една страна и рязко завъртя меча, а войникът изпусна ръкохватката изненадан, докато конят му го отнасяше. Ехиру захвърли оръжието и се задъха, а пред погледа му падна пелена и една друга гледка се насложи върху околната. Кошмарен сън - папратови върхари се протягат към него, отрова капе от палмови листа...

„Не! Само не сега! Не...“

-... това, проклет да си! - Ехиру се изтръгна от видението, за да съзре в хаоса друг войник, който дръпна юздите на коня, за да изкрещи към мъжа, току-що опитал се да отреже главата на жреца. Този, както и всички останали, бе без униформа, но отпечатъкът на военната каста в Гуджааре си личеше съвсем ясно в острите черти и масивната му челюст. Нещо в осанката му издаваше, че е командир.

- Заповядано е да го заведем жив!

Ехиру не разполагаше с повече време за мислене. Пpax и какофония изпълваха въздуха, човешки викове се смесваха с животински рев и дрънчене на метал. Живот и смърт се мяркаха наоколо като откъслечни образи. Синът на Гехану Канек се мъчеше да овладее уплашената камила, а един войник го нападна в гръб. Певицата Анон вдигна в отчаяние своята скъпоценна арфа вместо щит срещу меча на друг войник. Танцьор, чието име Ехиру не знаеше, пищеше, паднал на земята с разпран корем и изсипани черва.

Тази гледка прикова вниманието му. Едно Вземане щеше да бъде по-милосърдно от края, пред който бе изправен този мъж. Ехиру се завъртя на пета и тръгна крадешком към него, а бушуващата наоколо битка се сля в общ шумов фон.

- Тук няма Лечители - прошепна си той сам. Думите прозвучаха неубедително, независимо от тяхната правота. Отпъди чувството за вина и се съсредоточи върху дълга. - Трябва да се направи.

Но преди да стигне до човека, в периферията на полезрението му настана някаква суматоха. Не биваше да се разсейва и не обърна внимание. Но ето че пред погледа му изникна войник, свърнал коня си, за да избегне бича на един от керванджиите...

НЕ!

... и танцьорът не гъкна, когато конското копито се стовари върху главата му. Парченца мозък и кости се пръснаха по пясъка, цялото съдържание на една човешка личност се разсипа в прахта.

Ехиру не бе подготвен за подобна ярост, за пристъпа на омраза, така свирепа, че главата му прокънтя от нея. Само че войникът, който му отмъкна приносителя, бе вече потънал и бурята на битката.

Убий го - каза гласът.

И Ехиру отвърна: „Да, ще го направя“.