Луната, която убива [bg]

- Как се осмеляваш да го използваш за твоите... твоите... Търсеше трескаво подходящи думи, почти загубил дар слово. Твоите мръсни, покварени игри...

- По-тихо, малък глупак такъв!

Той млъкна начаса, а гневът му изстина, когато забеляза любопитните погледи на други керванджии и разбра, че са чули неговото избухване. Но очите му продължиха да изразяват дълбоко презрение, вперени в жената по начин, който никога не би могъл да си позволи към Сестра.

- Да бе поискал да отмени твоята отсрочка каза момчето. Тонът му остана мек, но думите бяха жестоки. - Това може да го спаси. Само че той е прекалено почтен, за да вземе дори такава като теб, без да е сигурен в покварата ти.

Тя се усмихна и Ниджири се възхити неволно на нейното самообладание.

- Оценявам подобна изисканост - каза Сунанди, - поради което желая да ти помогна при спасяването му. Той се нуждае от смърт, нали така? Има една болница - приеми я като храм, в който само лекуват, а не служат на богове - в град Тенасуче, точно отвъд границата. Мога да го заведа там. Ще говоря с лечителите. Ако убие някого, който умира така или иначе, мисля, че ще съумея да го оправдая пред Протекторите.

Да спаси Ехиру-брат - надеждата след толкова много дни отсъствие го обзе с такъв плам, че сякаш прогори стомаха му.

- Трябва да е някой, който желае да умре. Иначе може да откаже.

Тя завъртя очи.

- Нека бъде желаещ. Макар че един умиращ не бива да бъде толкова придирчив.

- Той не е като теб. За един Бирник смъртта е благослов.

- Не и за теб. - Студена многозначителна усмивка. Той потръпна. - Виждала съм как го гледаш. Готов си на всичко, за да запазиш живота му, така че ще се възползваш от тази възможност, ако и да ме презираш. А след това ще се изправиш редом с него в Залата на Протекторите и ще молиш за помощ с ясното съзнание, че всяка твоя дума засилва моето влияние.

И тогава те ще ме послушат, макар да съм само твърде млада, а и неопитна щерка на Кинджа. Сега трябва да се възползваме един от другиго, малък убиецо, ако искаме да постигнем своите цели.

Ниджири потрепери от тия думи и тяхното скрито значение - далеч извън пределите на нейните дребни сметки. Все едно Учителите, дори развратният Омин, му отправяха предупреждение: който общува с покварени, в крайна сметка сам става като тях. Злото бе най-заразното от всички заболявания, толкова упорито, че никаква билка, операция или сънна съставка не бе в състояние да го излекува. Вижданията за нормално и справедливо се изкривяваха почти до своята противоположност. Цели народи бяха деградирали заради това - през упадък до пълна разруха. Сунанди - а може би цяла Кисуа - бе доста напред в тия процеси, а ето че сега запрати същата болест в лицето на Ниджири. Единствено неговата воля щеше да определи дали тя щеше да отшуми, за да го остави по-силен, или щеше да го изпие цял.