Луната, която убива [bg]

Ехиру се освобождава безмълвно от видението. Някаква частица от него си дава своевременно сметка за това, че е заобиколен от чужденци неверници, които биха погледнали с подозрение на мъж, започнал да крещи без видима причина. Той си поставя диагноза прекалено изобилие на сънна жлъч, докато бумтежът на сърцето му бавно затихва. Бирникът не може да произвежда собствена сънна кръв. Когато резервите му се изчерпят, съзнанието увеличава отделянето на други телесни течности в безнадежден напън да навакса. Това научно изложение му помага да се съсредоточи върху реалността, макар звуците от трошени кости все още да отекват в ушите му.

- Малка почивка, Братко - казва Ниджири. Истински предан помощник в пранажа.

Ехиру кимва, прекалено изцеден и вдървен, за да отговори. Сеща се да спре камилата, за да слезе от нея. Наглася навеса с механични движения. Сяда в неговата сянка и започва да трепери. Придърпва дрехите около себе си и напряга сили да отвори манерката, като се моли никой да не види треперещите му ръце.

„Няма да издържа още дълго“ - мисли си и вдига поглед към Ниджири, докато момчето идва, за да му помогне с манерката. Няма да го моли, то трябва да поеме тази тегоба по собствена воля. „Само по-скоро Ниджири. Моля те, по-скоро.“

Ниджири го поглежда в лицето и неговото собствено посърва от мъка. Ехиру посяга да го погали по бузата, обзет от болка, че не му е останала сънна кръв, та да облекчи страданията на чирака. Но той се дръпва и макар сърцето му да се свива, Ехиру знае, че така трябва. Може би като установи дистанция помежду им, Ниджири ще намери сили да изпълни своя дълг. Изключително жестоко изпитание за чирак, но срещу волята на Хананджа не може да се върви. „Ниджири е достатъчно силен за това - казва си с гордост Ехиру. - Момчето винаги е имало сърце на Бирник.“