Луната, която убива [bg]

Конят на войника бе мъртъв. А също и самият войник, проснат в цял ръст върху смачкания паланкин. Вратът му бе прекършен. А над него, все още стиснал юмруци, се бе изправил Ниджири. Върху лицето му бе изписано нещо като смайване.

Сунанди помогна на Талителе да се изправи и пое с усилие въздух.

- Малкият ми убиец - промълви задъхано тя, голям късмет е за мен, че си такъв.

Той трепна и се вторачи в нея. Гняв замести шока в разводнените кафяви очи. Сетне чертите му се втвърдиха също като на неговия наставник и той каза:

- Стой до мен. Носи Старейшината, аз ще ви пазя и двете.

Понечи да му откаже, само че прагматизмът и цвиленето на друг паднал наблизо кон надделяха над дребнавостта. Тя кимна и вдигна Талителе на ръце. Застана отзад, като се мъчеше да не залепне зад него от страх. Ниджири остана на място, с гръб към купчината дисаги и остатъци от паланкина, присвил тяло в отбранителна поза. Сунанди се огледа, за да установи с облекчение, че няма да има голяма нужда от уменията на момчето. Макар да бе очевидно, че керванджиите губят битката, техните нападатели започнаха да се оттеглят, като си подвикваха един другиму и обръщаха погледи на юг с явна тревога. Сунанди проследи тези погледи и забеляза друга група конници, които приближаваха, оставили подире си облак прах, а пред гърди държаха щитове в зелено и златно - цветовете на Протектората. Почти се насълзи под напора на връхлетялата вълна облекчение. Съвсем неочаквано Ниджири се завъртя и отправи поглед не към кисуатската конница, а в съвършено различна посока.

- Стой тук - каза той и хукна, преди тя да успее да възрази. Видя го да спира край Ехиру, който се бе свлякъл на колене пред тялото на някакъв войник. Нямаше време да разгадава тази сцена, понеже конниците вече бяха тук.

Те се разделиха на две - повечето подгониха гуджаарейците, а една четворка свърна бавно сред кервана. Сунанди сведе поглед към Талителе.

- Пусни ме долу - прошепна старицата. Гласът й бе прегракнал. - Ще се оправя сама.

След миг колебание Сунанди се наведе и помогна на възрастната жена да легне върху няколко чувала със северни подправки, чиито апетитни аромати не можеха да прикрият миризмата на смърт около тях. Бяха изоставили всичките сенници, когато побягнаха от лагера, и сега Сунанди разрови купчината остатъци от паланкина, измъкна един прът и го заби сред тях. а от върха му провеси парче плат, за да осигури на старицата мъничка сянка. След това се обърна и вдигна юмруци. Един oт кисуатските конници, жилест мъж с големи очи и белег през цялото лице, пришпори коня си към нея.

- Аз съм Сунанди Дже Калаве, Първи Глас на Протекторите, акредитирана в Гуджааре - викна тя, когато войникът спря пред нея. Повдигна ръкава на робата си, за да покаже златна лента над лакътя и откачи от нея полираната полусфера от ахат, която я красеше. Плоската й страна бе гравирана с изображение на стилизирана двойна луна над четири дървета - официален пропуск, издаван на всички висши служители в Кисуа.

Войникът вдигна вежди и проговори: