Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Доста подходящо — отбелязах, за да прикрия пеперудите в стомаха си. — Приличаш на перфектния Неумолим Жътвар.

Той се взираше в мен толкова дълго, че прочистих гърлото си.

— Добре, това беше лоша шега…

— Сигурна ли си за това, Котенце? Не е твърде късно да размислиш.

— Искам го.

Беше истина. Бях готова.

Боунс се приближи към мен е бавна, спокойна походка докато беше само на няколко сантиметра от мен. Пое ръцете ми и ги понесе до устните си. Очите му не се откъснаха от моите дори за миг.

— Ти реши кога. Можем да изчакаме до по-късно. Не бързаме.

Подготвях се за това цял ден. Чакането нямаше да ме направи по-готова, така че нямаше по-подходящо време от настоящото.

— Сега. Трябва ли, ъм, да отидем някъде другаде, за да го направим?

— Тук е идеално.

Огледах стаята. Не ми изглеждаше безопасна, имайки предвид хората наблизо, но не очаквах да остана тук след… е, след смъртта. Зачудих се колко дълго щях да бъда мъртва. Дали смъртта щеше да е като сън, или нямаше да съм наясно е нищо, докато очите ми не се отвореха отново. Имаше само един начин да разбера.

— Добре тогава.

Бях виждала хора да бъдат трансформирани, когато Боунс промени Тейт и Хуан, така че знаех какво да очаквам, но да го видиш и да бъдеш този, на когото се случва бяха много различни неща. Сърцето ми започна да ускорява ритъма си. Предполагам, че това щеше да помогне в този случай.

Очите на Боунс станаха зелени, кучешките му зъби се удължиха. Приглади косата ми назад, държейки ме близо до себе си. Затворих очи, когато той се наведе, докосвайки бузата си до моята. Кожата му беше толкова хладна. Скоро щях да имам същата телесна температура.

— Нормално е да си нервна, но няма от какво да те е страх — прошепна Боунс. — Правил съм това много, много пъти, и в нито един момент няма да бъдеш някъде далеч от досега ми. Успокояването се оказа полезно. Човек не гледа смъртта в очите, а й показва среден пръст без значение от обстоятелствата.

— Готова ли си, Котенце?

Попита срещу кожата ми, когато езикът му проучи пулса ми. Намирайки най-доброто място да захапе.

— Да… почакай!

В този миг налягането в зъбите му изчезна. Поех дълбоко дъх.

— Без жива храна, дори и да мислиш, че човекът го очаква. Дай ми пакетирана кръв. Не искам да се събудя с пълна уста от нечия артерия.

Боунс се отдръпна, за да погледне към мен, милвайки задната част на врата ми.

— Вече съм помислил за това. Не се тормози. Ти ще се събудиш и аз ще бъда там, и всичко ще бъде наред.

Плъзнах ръце около врата му, доволна, че именно той щеше да ме прати в гроба и обратно, вместо някой друг.

— Боунс.

— Да?

— Направи ме вампир.

Някои неща знаех, че винаги ще помня. Погледът в очите му, когато сниши главата си. Толкова бавно. Дълбокото пронизване от кучешките му зъби в мен. Ръката му, притискаща ме близо, докато другата беше увита около моята, преплитайки пръстите ми в неговите. Този прилив на кръв, разливащ се в устата му от ухапване по-дълбоко от всяко друго, което съм получавала. Нахлуването на топлина в тялото ми. Сърцето ми, което биеше толкова бързо в началото постепенно, неумолимо се забави. След това непостоянността му, когато животът и тази топлина започнаха да ме напускат.

Мислите ми станаха хаотични. Бръмченето не беше толкова силно сега. Вече не виждах. Имаше светлинки преди миг, хиляди малки точици. Красота. Къде отидоха? По-студено. От къде ли идваше този вятър?

Какво беше това? Нещо ме дърпаше. Къде съм сега? Не мога да говоря. Движа ли се? Не мога да видя. Защо не мога да видя? Защо не мога да виждам? Защо не мога да се движа? Къде съм? Къде съм? КЪДЕ СЪМ?

Какво? Едва те чувам… да! Да, това съм аз, тук съм! Сега мога да те видя. Ще бъда точно там, идвам. Почакай, не си отивай. Върни се! Спри, моля те, не съм те виждала от толкова дълго.

Не, върни ме обратно! Имам нужда да ги видя още веднъж…

Бях в ада.

Огънят, който ме опустошаваше гореше със свирепост, която ми казваше, че материята, която имахме на земята беше просто банална измислица. Този огън беше безмилостен и беше навсякъде. Изгаряше ме, без да ме убива. Измъчваше ме с неописуема агония. Не можех да крещя, въпреки че не знаех дори дали все още имах уста. Единственото нещо, върху което можех да се фокусирам беше болката. Стига толкова, спри, спри, боли, БОЛИ, БОЛИ!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?