![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
„Как, за Бога, се случи това?“, питах се по-късно. Преди шест месеца невинно събирах диви цветя на шотландски хълм, за да ги отнеса вкъщи при мъжа си. Сега се намирах в -мизерната стаичка на селски хан и очаквах да консумирам брака си с друг човек, когото на практика не познавах.
Седях на леглото в чужда рокля, вцепенена и ужасена. Тежката врата се отвори и затвори с леко проскърцване.
Джейми се подпираше на рамката и ме наблюдаваше. Смущението ни се задълбочи. Накрая той прекъсна мълчанието.
- Няма защо да те е страх от мен - каза тихо. - Нямах намерение да ти скачам.
Не удържах смеха си.
- Е, не съм и мислила, че ще го сториш.
Всъщност подозирах, че няма дори да ме докосне, освен ако не го подканя - но оставаше фактът, че ще трябва съвсем скоро да го подканя, и не само това.
Изгледах го със съмнение. Сигурно щеше да е много по-трудно, ако не го намирах за привлекателен - всъщност бе точно обратното. Но пък от над осем години не бях спала с никого, освен с Франк. Не само това, но и този млад мъж, по собствените му признания, беше девствен. Никога не съм била с девственик. Ако помислим от практична гледна точка, откъде се предполагаше да започнем? С тази скорост след три-четири дни все още щяхме да стоим тук и да се гледаме.
Прокашлях се и потупах леглото до себе си.
- Хм, искаш ли да седнеш?
- Да.
Той се запромъква като голяма котка през стаята. Не седна на леглото, а си придърпа стол и седна срещу мен. Посегна плахо и хвана ръцете ми. Дланите му бяха огромни, с изрязани нокти и много топли, а по опакото им имаше червеникави косъмчета.
Докосването ме сепна и се сетих за думите от Стария завет: „Но Яков рече на майка си Ребека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.“ Дланите на Франк бяха дълги и тесни, почти без косми и аристократични на вид. Винаги обичах да го гледам как преподава.
- Разкажи ми за съпруга си - каза Джейми, сякаш бе прочел мислите ми. Почти отдръпнах стреснато ръце.
- Моля?
- Виж, моме. Имаме три-четири дни заедно тук. Не претендирам, че знам всичко за тази работа, но през по-голямата част от живота си съм бил във ферма и освен ако хората не са много по-различни от другите животни, няма да ни отнеме много дълго да свършим каквото трябва. Имаме време да поговорим, за да не ни е страх един от друг.
Тази трезва преценка на ситуацията ме поуспокои.
- А ти боиш ли се от мен? - попитах го. Не изглеждаше така. Може би обаче беше нервен. Не беше плах шестнайсетгодишен юноша, но му беше за пръв път. Погледна ме прямо и се усмихна.
- Да. Подозирам, че ме е страх повече, отколкото теб. Затова ти държа ръцете, за да не треперят моите. - Не му повярвах, но стиснах дланите му, за да покажа, че оценявам думите му
- Добра идея е. Мисля, че така ще ни е по-лесно да разговаряме. Защо обаче ме попита за съпруга ми? - Зачудих се малко дали не иска да му разказвам за сексуалния ни живот с Франк.
- Ами, знам, че мислиш за него. Предвид обстоятелствата. Не искам да се чувстваш, сякаш не можем да говорим за това. Дори сега аз да съм ти съпруг - колко странно звучи! - не е редно да го забравяш или дори да опитваш да го забравиш. Ако си го обичала, е бил добър човек.
- Да... беше. - Гласът ми затрепери, а Джейми погали дланите ми с палци.
- Тогава ще се постарая да почета духа му, като се грижа за съпругата му
Вдигна дланите ми и ги целуна церемониално.
Прокашлях се.
- Това беше много мъжко, Джейми.
Той се усмихна.
- Да. Измислих го, докато долу Дугал вдигаше наздравици.
Поех си дълбоко дъх.
- Имам въпроси - казах.
Той сведе глава, за да скрие усмивката си.
- Предполагам. Имаш право да си любопитна. Какво искаш да знаеш? Защо още съм девствен? - Той вдигна поглед и в сините му очи проблесна палава искрица.
- Ами, бих казала, че това си е твоя работа - измърморих. Рязко ми стана горещо и издърпах едната си ръка от неговата, за да потърся кърпичката си. Напипах нещо твърдо в джоба на нощницата си.
- О, забравих! Пръстенът ти още е у мен.
Извадих го и му го подадох. Беше тежка златна халка с червен полускъпоценен камък. Той отвори торбата си, за да го пусне вътре, вместо да го сложи на пръста си.
- Беше брачната халка на баща ми - обясни ми той. - Обикновено не го нося, но... исках да ти окажа уважение, като изглеждам колкото се може по-добре.
Той се поизчерви и се зае да пристяга торбата си.
- Наистина ми оказа уважение - отвърнах, усмихвайки се неволно.
- Ще ти взема някой, който да ти става - обеща ми той.
- Не е толкова важно - рекох с неудобство. Все пак възнамерявах скоро да си вървя. - Имам един въпрос - върнах се на темата. - Ако нямаш нищо против. Защо се съгласи да се оженим?