Друговремец [bg]

- Ами...

- Така или иначе нямаш намерение да спиш по рокля, нали? - попита той практично.

- Ами, предполагам, че не. - Насред вихъра на събитията изобщо не се бях замисляла за това, че нямам с какво да спя.

Спях или по долна риза, или гола, в зависимост от времето.

Джейми нямаше нищо освен дрехите, които носеше - очевидно щеше да спи по риза или гол. И така нещата бързо щяха да достигнат до развръзка, по един или друг начин.

- Хайде ела и ми помогни с вървите и останалото - предложих аз.

Ръцете му трепереха леко, но докато се бореше съсредоточено с десетките малки кукички, които крепяха корсета, той се отърси от част от притеснението си.

- Ха! - възкликна победоносно, когато се справи с последната, и двамата се засмяхме.

- Сега е мой ред - рекох, като реших, че няма смисъл да отлагаме повече. Посегнах нагоре и откопчах ризата му, като подпъхнах ръце под нея и ги плъзнах по раменете му Бавно продължих надолу по гръдния му кош - усетих къдравите косми и зърната му Той стоеше като закован и почти не смееше да диша, докато прикляках, за да откопчая колана му

Ако ще се случва, да е сега, помислих си и нарочно прокарах длани нагоре по бедрата му, яки и мускулести под поличката. Идеално знаех какво носят там шотландците - нищо, - но въпреки това се сепнах, когато докоснах само Джейми и нищо друго.

Той ме изправи и се приведе да ме целуне. Продължи дълго, а ръцете му ме обхождаха, търсейки връвчиците на фустанелата ми. Тя падна на пода сред облак воланчета и останах само по долна риза.

- Къде се научи да се целуваш така? - попитах, леко задъхана. Той отново ме придърпа към себе си.

- Казах, че съм девствен, не че съм монах. - Отново ме целуна. - Ако имам нужда от помощ, ще поискам.

Притисна ме здраво към себе си и усетих, че е повече от готов да се захване със задачата. С изненада установих, че и аз съм готова. Всъщност не знам дали беше от часа, от изпитото вино, привлекателността му или моята собствена нужда, но го желаех силно.

Свалих ризата му около кръста и прокарах ръце по гърдите му, като обходих с палци зърната му. Втвърдиха се за секунда и той внезапно ме притисна към себе си.

- Ох! - изпъшках, останала без дъх. Той ме пусна и започна да се извинява.

- Не, не се тревожи, целуни ме отново. - Той го стори и свали презрамките на долната ми риза. Поотдръпна се и обхвана гърдите ми, като потърка зърната ми, както аз бях направила с неговите. Засуетих се с катарамата, която крепеше поличката му. Помогна ми и закопчалката се отвори.

Повдигна ме във въздуха и седна на леглото. Постави ме в скута си. Помогнах му да влезе.

- Пресвети Боже! - рече Джеймс Фрейзър, който никога не изричаше напразно името Божие.

- Не спирай сега.

След това, докато лежахме, ми се стори естествено да облегна глава на гърдите му. Добре си пасвахме и се бяхме отървали от сдържаността, изгубени в споделената възбуда и интереса към телата си.

- Беше ли както си си го представял? - попитах.