![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Накрая косата ми бе във вид, който се харесваше на жената, плътно дръпната назад и нагоре, а тук-таме по врата ми и пред ушите ми падаха къдрици. Имах чувството, че скалпът ми ще се откъсне, но когато се погледнах в огледалото, ефектът бе определено привлекателен. Чувствах се малко по-човешки и дори намерих сили да й благодаря. Тя ми остави огледалото и си замина, като отбеляза, че е на късмет да се омъжваш лете, нал’ тъй, защото ще имам много цветя в косата.
- Ние, отиващите на смърт...1 - промълвих на отражението си, като му вдигнах ръка за поздрав. Отпуснах се на леглото, залепих мокър парцал на лицето си и отново заспах.
Тъкмо сънувах хубав сън, с тревисти поля и диви цветя, когато осъзнах, че игривият ветрец, който подръпваше ръкавите ми, са всъщност чифт не особено внимателни длани. Седнах рязко, размахвайки ръце слепешката.
Когато отворих очи, видях, че стаичката ми прилича на спирка на лондонското метро: беше пълна с хора. Нед Гауън, Мърто, съдържателят, жена му и длъгнест юноша, който се оказа синът на съдържателя и стискаше купчина цветя - оттам вероятно бяха всички аромати в съня ми. Имаше и млада жена, въоръжена с плетена кошница. Усмихна ми се приятелски и установих, че й липсват някои от най-важните зъби.
Тази особа се оказа селската шивачка, която съдържателят беше повикал с помощта на свой познат, за да се погрижи за облеклото ми. От ръката на Нед като мъртво животно висеше сватбената ми рокля. Той я разстла на леглото и дрехата се оказа тежка атлазена рокля, кремава на цвят, с дълбоко деколте и отделен корсет, който се закопчаваше с десетина мънички, покрити с плат копчета, като на всяко бе избродирана със златист конец стилизирана хералдическа лилия. По деколтето и по ръкавите се къдреше дантела, както и по горния кат на роклята, който бе от шоколадовокафяво кадифе. Съдържателят на хана се давеше във фустанелите, които носеше, а чорлавите му мустаци едва се виждаха над тях.
Погледнах петното от портвайн на сивата си рокля и суетността ми надделя. Ако щях да се женя, не исках да изглеждам като повлекана.
След кратки, но яростни действия, през което време стоях като манекен, а всички край мен търчаха с части от облеклото ми, наблюдаваха, критикуваха и се спъваха едни в други, резултатът бе налице, включително белите богородички и жълтите рози в косата ми и бясно бумтящото ми сърце под корсета. Роклята не ми ставаше идеално, а и миришеше доста силно на предишната си собственичка, но атлазът бе плътен и се движеше много впечатляващо над слоевете фустанели, когато се завъртах. Чувствах се царствена и дори красива.
- Не можете да ме карате да правя това насила - изсъсках заплашително на Мърто, който вървеше пред мен по стълбите, но и двамата знаехме, че се перча напразно. Ако някога изобщо бях имала волята да се противопоставя на Дугал и да рискувам сред англичаните, то тя се бе изпарила с уискито.
Дугал, Нед и останалите се намираха в главното помещение, пиеха и си хортуваха с неколцината селяни, които явно нямаха какво да правят по това време, освен да се мотаят наоколо и да се напиват.
Дугал ме видя да слизам и рязко млъкна. Останалите последваха примера му, докато се носих в удовлетворяващ облак от почтителното им възхищение. Хлътналите очи на Дугал бавно ме обходиха от глава до пети и се върнаха на лицето ми със съвсем искрено одобрително кимване.
Отдавна никой не ме беше гледал така и аз му кимнах благодарно в отговор.
След първоначалното мълчание, останалите бързо повишиха глас, за да изразят възхищението си, и дори Мърто си позволи усмивчица, като кимаше доволно от резултата. „А кой те направи теб моден критик? помислих си враждебно. Но трябваше и да призная, че негова бе заслугата да не се оженя в сива рокля на петна.
Щях да се женя. Боже мили! Разсеяна от портвайн и дантели, за миг бях забравила важността на събитието. Когато отново се сетих за това, сякаш някой ме удари в стомаха и трябваше да стисна перилата.
Само че сред тълпата липсваше може би вторият най-важен човек след мен - женихът ми. Окуражена от мисълта, че може да е избягал през някой прозорец и вече да е на километри оттук, приех последна чаша вино от съдържателя, преди да последвам Дугал отвън.
Нед и Рупърт отидоха за конете. Мърто също изчезна, може би в търсене на Джейми.
Дугал ме държеше за ръката - уж за да ме крепи, ако се спъна в пантофите си, а всъщност за да предотврати бягство в последната минута.