Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Трябва да съм се олюляла, защото Джейми ме подхвана за лакътя със свободната си лява ръка.
- Потърпи, моме - помоли ме тихичко. - Не остава много. Повтаряй след мен.
Бяха две-три кратки келтски изречения. Не значеха нищо за мен, но послушно повтарях, препъвайки се в хлъзгавите срички. Свалиха ленената превръзка, почистиха раните и бяхме женени.
Обратно по пътечката настроението бе по-леко и дори приповдигнато. Можеше да мине за произволно весела сватбарска групичка, макар и малка и напълно мъжка, ако не се брои булката.
Почти бяхме слезли, когато малкото храна, остатъците от махмурлука и изобщо стресът от деня най-после ме застигнаха. Свестих се, просната на шумата, а новият ми съпруг придържаше главата ми в скута си. Остави мокрия парцал, с който беше бърсал лицето ми.
- Толкова зле ли бях? - Той ми се усмихна широко, но в очите му се четеше неувереност, която ме докосна повече от всичко друго. Отвърнах му със също толкова неуверена усмивка.
- Не е от теб - уверих го. - Просто... не мисля, че съм яла от вчера на закуска, а пих доста.
Устата му трепна.
- Чух. Е, мога да се погрижа за това. Нямам какво толкова да предложа на съпругата си, но със сигурност няма да гладуваш.
Той се усмихна срамежливо и приглади една къдрица от челото ми.
Понечих да се поизправя и направих гримаса - нещо ми пареше на дланта. Бях забравила последната част от церемонията. Раната се беше отворила, по всяка вероятност след падането ми. Взех плата от Джейми и го усуках несръчно около ръката си.
- Помислих, че заради това си припаднала - каза той. - Трябваше да те предупредя. Не осъзнавах, че не го очакваш, чак докато не ти видях лицето.
- Какво точно беше? - попитах, докато се опитвах да втъкна краищата под превръзката.
- Малко е езическо, но по тези краища е обичай да има и кръвен обред. Някои свещеници не го разрешават, но този едва ли можеше да възрази. Изглеждаше изплашен почти колкото мен.
- Кръвен обред ли? Какво значат думите?
Джейми пое дясната ми ръка и внимателно втъкна последното крайче от импровизираната превръзка.
- На английски е следното:
Ти си Кръв от Кръвта ми, Кост от Костта ми.
Отдавам ти Тялото си, за да сме Двамата Един.
Отдавам ти Духа си, докато на Живота ни настъпи Краят.
Сви рамене и допълни:
- Горе-долу същото като обикновения обет, но малко по-... примитивно.
Вторачих се в китката си.
- Да, може да се каже.
Огледах се. Бяхме сами, под една трепетлика. Кръглите мъртви листа бяха пръснати по земята и лъщяха като ръждясали монети. Цареше тишина, с изключение на капещата от клоните вода.
- Къде са останалите? В хана ли са се върнали?
Джейми направи физиономия.
- Не. Накарах ги да се отдалечат, за да се погрижа за теб, но ни чакат ей там. - Той посочи с брадичка. - Няма да ни имат доверие, докато нещата не станат официални докрай.
- А не са ли? - попитах неразбиращо. - Нали се оженихме?
Той доби силно смутен вид, извърна се и започна да отупва ненужно шума от поличката си.
- Мффффм. Да, женени сме. Но не е законно, докато, хм, докато не го консумираме.
Изпод натруфеното жабо по врата и лицето му се надигна ярка руменина.
- Мффффм - отвърнах и аз. - Да си намерим нещо за ядене.
1 Началото на популярната фраза „Ние, отиващите на смърт, те поздравяваме!“, изричана от гладиаторите под трибуната на императора преди началото на схватките. - Бел. прев
15. ПРИЗНАНИЯ НА БРАЧНОТО ЛОЖЕ
В хана храната вече ни чакаше под формата на скромен сватбен пир, с вино, пресен хляб и печено говеждо.
Дугал ме хвана за ръката, докато крачех към стълбището, за да се освежа преди обяда.
- Искам да консумирате брака, така че да не остане и сянка на съмнение - нареди ми той твърдо. - Не бива да има никакви въпроси дали бракът е законен, да няма никакви задни вратички за анулиране. Иначе всички рискуваме главите си.
- И бездруго като че ли рискуваш главите ни - отбелязах раздразнено. - Особено моята. Дугал ме потупа енергично по дупето.
- Не го мисли. Просто си изпълни задачата. - Огледа ме внимателно, сякаш преценяваше дали съм способна. - Познавах бащата на Джейми. Ако момчето е като него, нямаш грижи. А, Джейми!
Той прекоси стаята с бърза стъпка, към Джейми, който току-що влизаше, прибрал конете в конюшнята. По изражението на Джейми личеше, че и той получава същите заповеди като мен.