Друговремец [bg]

По време на нападението Дугал се намирал в едно имение наблизо. Повикан от приятелите на Джейми, успял някак да превози племенника си до Франция.

- Защо Франция? - попитах. - Сигурно е било ужасен риск.

- Повече е рискувал да ме остави където съм бил. Навсякъде край нас е имало английски патрули - доста активно действахме с моите момчета, - и Дугал сигурно не е искал да ме намерят в несвяст в някоя колиба наоколо.

- Или в собствения му дом? - предположих малко цинично.

- Сигурно би ме взел там, но две неща са го спрели. Първо, по същото време имал английски посетител. Второ, помислил, че така или иначе ще умра, затова ме изпратил на божие място.

Манастирът на света Ана дьо Бопрей на френския бряг бил поверен на Алекзандър Фрейзър, който бил главният абат на това убежище на ученост и набожност. Един от шестимата чичовци на Джейми.

- С Дугал не се харесват много - обясни Джейми, - но Дугал видял, че няма какво да се направи за мен, а ако помощта можело да дойде отнякъде, то е било оттам.

Така и станало. С помощта на медицинските познания на монасите и на собствената си здрава физика, Джейми оцелял и се възстановил под грижите на доминиканския орден.

- Когато се възстанових, се върнах. Дугал и хората му ме посрещнаха на брега и тъкмо се връщахме към земите на Макензи, когато, хм, те срещнахме.

- Капитан Рандал каза, че сте крадели добитък.

Той се усмихна, без да се впряга от обвинението.

- Е, Дугал не пропуска да припечели нещо допълнително - отбеляза младежът. -Попаднахме на групичка хубави животни. Пасяха на едно поле, а наоколо нямаше жива душа. Така че... - Сви рамене, явно приел неизбежните несгоди на живота.

Явно съм се натъкнала на края на схватката между хората на Дугал и драгуните на Рандал. Дугал забелязал приближаващите англичани и изпратил половината си хора покрай един гъсталак заедно с животните, а останалите шотландци се укрили сред младите дървета, готови да нападнат англичаните в засада.

- И много добре сработи - рече одобрително Джейми. - Изскочихме и направо преминахме през тях с крясъци. Погнаха ни, разбира се, и ги поведохме на разходка нагоре по хълмовете, през потоци, скали и тем подобни. Останалите хора на Дугал пък спокойно прекосиха границата с говедата. Изплъзнахме се на омарите и се скрихме в колибата, където те видях за пръв път и където чакахме да се стъмни, за да излезем.

- Разбирам - казах аз. - А защо изобщо си се върнал в Шотландия? Нямаше ли да си в по-голяма безопасност във Франция?

Отвори уста, за да отвърне, но промени решението си и отпи вино. Явно достигах границите, отвъд които щеше да пази тайни.

- Е, това е дълга история, сасенак. Ще ти кажа по-късно, но защо сега не ми разкажеш за себе си? За твоето семейство? Ако усещаш, че би могла, разбира се - добави бързо.

Замислих се, но сякаш нямаше риск в това да му разкажа за чичо си Ламб и за родителите си. Все пак професията на чичо ми даваше предимство - изследовател на античността бе също толкова смислено - или безсмислено - занимание и през двайсети, и през осемнайсети век.