![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Беше „топъл“ шотландски ден - мъглата не бе достатъчно гъста, за да се превърне в дъжд, но и не й трябваше много. Внезапно вратата на хана се отвори и слънцето изгря под формата на Джеймс. Ако аз сияех като булка, то той бе просто ослепителен. Зяпнах и не си направих труда да затворя уста.
Планинец в пълна премяна е впечатляваща гледка, независимо колко е стар, грозен или мърляв. Млад, спретнат и в никакъв случай грозен шотландец направо може да ти спре дъха.
Гъстата златисторижа коса беше пригладена и грееше над фината ленена риза с подгъната яка, издути ръкави и поръбени с дантела ръкавели, които си пасваха съвършено с жабото на врата му, украсено с рубинена игла.
Карираната му наметка бе в черно и алено и гореше до по-неугледното бяло-зелено на Макензи. Вълната, хваната с кръгла сребърна брошка, се спускаше елегантно от дясното му рамо и бе пристегната с инкрустиран със сребро колан. Продължаваше надолу покрай прасците във вълнени чорапи и свършваше малко над лъскавите черни ботуши със сребърни токи. Мечът, камата и кожената торба на врата завършваха тоалета.
Висок над един и деветдесет, широкоплещест и с впечатляващи черти, Джейми нямаше почти нищо общо с мръсния коняр, с когото бях свикнала - и виждах, че и той го знае. Пристъпи с крак напред и ми се поклони по съвършен придворен маниер, като промълви:
- На вашите услуги, мадам - с весел проблясък в очите.
- О... - въздъхнах аз.
Не бях виждала сдържания Дугал съвсем да губи ума и дума. Гъстите му вежди се сключиха здраво над почервенялото лице. Сякаш видът на Джейми бе неочакван колкото за мен, толкова и за него.
- Луд ли си, човече? - успя да процеди накрая. - Ами ако някой те види?!
Джейми повдигна вежда.
- Чичо, нима ме оскърбяваш? При това в деня на сватбата ми. Нали не искаш да посрамя невестата си? Освен това - добави той - едва ли би било законно, ако не се оженя със собственото си име. А искаш всичко да е законно, нали?
Дугал си върна самообладанието с очевидно усилие.
- Ако си приключил, да продължаваме.
Но Джейми като че ли не беше приключил. Пренебрегвайки яда на Дугал, той извади от кожената си торба огърлица от бели мъниста. Пристъпи напред и я сложи на врата ми. Отблизо видях, че мънистата са барокови перли, дребни и с неправилна форма, разделени от миниатюрни златни дискове. От самите дискове се поклащаха още по-малки перлички.
- Шотландски перли са, нищо особено - извинително каза той, - но страшно ти отиват.
Пръстите му останаха още миг на врата ми.
- Това са перлите на майка ти! - възкликна Дугал, вторачен в огърлицата.
- Да - отвърна спокойно Джейми, - а сега са перлите на жена ми. Ще тръгваме ли?
Където и да отивахме, бе далеч от селцето. Бяхме доста мрачна сватбена процесия -двойката младоженци бяха обградени от останалите като арестанти на път към затвора. Единствените думи бяха извинението на Джейми, че е закъснял - трудно си намерил чиста риза и достатъчно голямо палто.
- Мисля, че това е на сина на местния големец - каза той и перна с показалец жабото. -Явно обича да се труфи.
Слязохме и оставихме конете в основата на малък хълм. Нагоре през шубраците се виеше пътечка.
- Организирал си нещата, нали? - Дугал попита Рупърт, докато връзваха животните.
- О, да. - Сред черната брада се бялнаха зъбите на Рупърт. - Не беше лесно да убедим свещеника, но му показахме специалното разрешително.
Потупа кожената си торба, която издрънча приглушено. Добих представа какво е било специалното разрешително.
През ръмящия дъжд и мъглицата пред нас видях силуета на малкия параклис. Потресена, разпознах кръглия покрив и странните многофасетъчни прозорчета, които бях видяла за последно в ярката сутрин, когато се ожених за Франк Рандал.
- Не! - извиках. - Не тук! Не мога!
- Тихо, тихо. Не се коси, моме, не се коси. Всичко ще е наред. - Дугал постави едра длан на рамото ми и започна да издава успокояващи звуци, все едно съм плашлив кон. - Нормално е да сте притеснени - добави към всички. След това ме побутна решително в кръста. Обувките ми потъваха във влажната шума.
Джейми и Дугал вървяха от двете ми страни, така че дори да не си помислям за бягство. Внушителното им присъствие засилваше истерията ми. Двеста години по-късно се бях оженила в същия параклис, очарована от старинната му живописност. Сега всички парчета дърво в зданието скърцаха като чисто нови, от особения чар нямаше и помен и щях да се женя за двайсет и три годишен девствен шотландски католик с награда за главата му, чието...