Кръвта на боговете [bg]

Когато приближиха корабостроителницата, шумът от чуко­вете се засили. Навсякъде сновяха мъже, помъкнали торби с инструменти и плувнали в пот. Меценат тихо подсвирна, когато погледна най-близката галера. Никога не си беше давал сметка колко големи са тези кораби. По-нататък имаше още единай­сет, на различни стадии на завършеност. Меценат докосна дъ­бовите греди, които поддържаха кила на галерата. Във възду­ха се носеше аромат на прясно отсечено дърво и той виждаше стотици дърводелци по стълби и платформи, с чиято помощ достигаха до всяка част от кораба. Докато гледаше, осем мъже поставиха една греда на мястото й и наместиха краищата й, за да може един от тях да забие един дървен клин, дебел колкото ръката му.

- Колко плащаш на хората? - попита Меценат.

- Два пъти повече, отколкото биха могли да изкарат къде­то и да било другаде - изсумтя Агрипа. - Майсторите дърво­делци са на тройна надница. Октавиан каза, че имам свобода на действие и че най-важното е скоростта. Това не е евтино. Мога да построя флота му, но цената е висока, щом иска ко­рабите бързо.

Меценат погледна приятеля си. Изглеждаше уморен, но и горд.

- Тази работа ти харесва - усмихнато рече Меценат.

Преди Агрипа да отговори, чуха тропот на колела. По пътя за намиращия се на десет мили оттук Неапол идваше кола.

- Кой е това? - попита Агрипа подозрително.

- Приятел. Искаше да види корабите.

- Меценате! Как мога да пазя галерите в тайна, щом каниш приятелите си да гледат какво правя? Как изобщо е успял да мине през стражата по пътя?

Меценат се изчерви.

- Дадох му пропуск. Виж, Вергилий е поет и знае как да пази тайни. Просто си помислих, че може да напише няколко стиха за това място.

- Да не си мислиш, че имам време за поети? Няма ли да ми доведеш и скулптори и художници? Това е таен флот, Мецена­те! Отпрати го. Само с идването си вече е видял прекалено мно­го. Виждам, че има кочияш. Ще се наложи да го задържа. Ще го водя на заплата с останалите, но няма да го пусна до пролетта.

- В такъв случай ще го откарам аз - отвърна Меценат.

Двамата загледаха как поетът слиза, загледан в огромните корпуси. Въздухът беше прашен и Вергилий кихна и си избър­са носа със скъпа копринена кърпа.

- Насам - извика му Меценат.

Приятелят му ги видя, махна им и тръгна към тях.

- Виж - каза Меценат. - Наистина е добър и Октавиан го харесва. Вече q прочут в градовете. Нищо не ти струва да си любезен с такъв човек. Ще те направи безсмъртен.

- Не искам да съм безсмъртен - озъби му се Агрипа. - Искам да построя флота преди Секст Помпей да умори от глад цялата страна.

Новодошлият бе закръглен и дребен, с къдрава черна коса. Докато приближаваше, кихна отново, а щом дойде при тях, изохка:

- Кълна се, Меценате, мислех си, че въздухът ще ми се от­рази добре, но прахта е ужасно неприятна. Ти трябва да си Аг­рипа, гениалният корабостроител, нали? Аз... аз съм Вергилий.

И замълча, видимо разочарован, когато Агрипа го изгледа с празен поглед. - Аха. Виждам, че славата ми не ме е изпревари­ла чак дотук. Няма значение. Меценат ми каза, че си измислил някакви подобрения за галерите. Вярно ли е?