Плясъкът на крилете му [bg]

На всяка страна бяха разрешени четирийсет коня. Когато швейцарците излязоха на полето, определено изглеждаха впечатляващо: конете опъваха мундщуците, нетърпеливи да се втурнат напред, а до тях имаше седемдесет рицари с брони, блестящи на утринното слънце. Прекрасно. Възхитително. Те се строиха в редица и зачакаха. Не чакаха дълго. От другата страна на парка се появи нещо, което приличаше на селска каруца, а след нея още една и още една — общо петнайсет. Всяка бе теглена от два тежки впрегатни коня, далеч по-едри от ловджийските коне, яздени от рицарите. Когато се приближиха, стана ясно, че това не са обикновени каруци за превоз на сено или прасета: бяха по-малки, с наклонени страни, и имаха покриви. Съпровождаха ги десет от конните разузнавачи на Артемизия — слаби мъже на бързи и повратливи манипурски понита. Те носеха арбалети, не много използвано в Халикарнасус оръжие. Арбалетите бяха проектирани от Хенри Мъглата специално за употреба на кон — леки, съвсем не толкова мощни като собствения му арбалет, но далеч по-лесни за натягане и зареждане. Каруците стигнаха до обозначеното място и се наредиха в кръг. Коларите скочиха, разпрегнаха конете и ги издърпаха в центъра. Пролуките между каруците не бяха големи, защото конете бяха грижливо обучени на какво разстояние да спират, преди да бъдат разпрегнати. Коларите бързо свалиха от каруците подвижни дървени щитове и ги нагласиха в пролуките, така че сега каруците и щитовете образуваха плътен кръг.

Швейцарците продължаваха да гледат; някои бяха развеселени, а по-интелигентните — подозрителни. Единственият начин да се мине през фургоните беше през пространството под тях, но и то скоро бе затворено, когато още четири дъски се спуснаха през процепи в дъното. За момент не се случи нищо. После от кръга се разнесе вик, и ездачите започнаха да стрелят с арбалетите си по швейцарските редици. Моделът на Хенри Мъглата може би не беше толкова мощен, но от сто метра стрелите, макар и тъпи, биеха по гъстите редици бронирани мъже със силен звън. Швейцарците бяха довели само десет стрелци, и те бяха обучени да стрелят по гъст строй, а не по десет мъже на пъргави коне. За пет минути престрелка само двама от ездачите на Новата армия бяха улучени — доста болезнено, даже им потече кръв, но самите те улучиха над двайсет от швейцарците. Броните и тъпите стрели предотвратиха дълбоки рани, но беше ясно, че истинска стрела би убила или ранила тежко почти всичките. След пет минути откъм каруците се чу тръбен зов и ездачите се върнаха при кръга. Един дървен щит беше отместен, за да ги пропусне, и те се скриха от погледа.