Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— А пък аз имам отговори — заяви Кейл. Разбраха се да се съберат по-късно същия ден на съвещание. На тръгване от полето Боз Икард настигна Фаншоу и заговори тихо:
— Това може ли наистина да подейства?
— Сам видяхте.
— И можем да спечелим?
— Навярно. Но ако спечелите, после какво?
— Не разбирам.
— Показахте на селяндурите си, че не са по-лоши от своите господари. Мислите ли, че те ще се бият и измират с хиляди — а ще измират, не се съмнявайте, — само за да ви връчат всичко обратно накрая? Вие бихте ли го направили?
На съвещанието следобед имаше множество навъсени въпроси, но Кейл се справи с лекота с всичките. На тяхно място той самият би направил нещата далеч по-неловки — знаеше, че има слабости, макар те да не можеха да ги съзрат. Въпросите на Фаншоу останаха незададени: той също виждаше недостатъците, но знаеше, че могат да бъдат премахнати. Кейл отговаряше спокойно и любезно до последния коментар — намекът, че когато битката е на живот и смърт, селяните ще се прекършат пред лицето на кръвта и осакатяванията.
— Тогава доведете мъжете си пак утре и ще се бием с остри оръжия и без пощада — заяви Кейл, все още спокоен. — Няма да се върнете трети път.
Боз Икард обаче, макар да размишляваше върху дългосрочните последици, изтъкнати от Фаншоу, виждаше, че няма друг избор освен да подкрепи Кейл: какъв е смисълът да мислиш надалеч в бъдещето, когато бъдещето ти е кратко? Той отпрати новото си Върховно командване и пристъпи към детайлите за парите и правата за реквизиране, които Кейл поиска.
Това не беше никак лесно за канцлера: да раздава пари и власт му причиняваше направо физическа болка. Но щеше да се тревожи как да си ги върне, както и за опасностите от едно въоръжено и обучено селячество, когато всичко свърши. В края на тази среща Томас Кейл беше най-могъщото момче в историята на познатия свят. Докато подписваха пълномощното му, той имаше чувството, че някъде дълбоко в странната му душа е избликнало сладко изворче с хладна вода.
Отвън Фаншоу му даде знак да дойде малко встрани.
— Беше много тих — каза Кейл.
— Професионална любезност — отвърна Фаншоу. — Не исках да пикая на парада ти.
— И мислиш, че би могъл?
— Как ще ги снабдяваш?
— О, не! Прозрял си голямата слабост — никой не може да те измами.
Фаншоу се усмихна.
— Значи няма да ти е проблем да ми отговориш, нали?
Десет минути по-късно двамата се намираха в стара работилница дълбоко в бедняшките квартали на Испански Лийдс и Майкъл Невин, превозвач и изобретател, гордо им показваше една от новите си обозни каруци. Сега, когато имаше пари да подплати своята гениалност, резултатът, макар и все още далечен родственик на ръчната му количка, беше елегантен и стилен.
— Премести я — каза Кейл.
Фаншоу вдигна двуколката за стърчащите отпред пръти. Беше далеч по-голяма от оригинала, и той се смая колко е лека. Невин се беше надул като пуяк от гордост.
— Ще се движи четири пъти по-бързо от обозните каруци, които използват онези скапани Изкупители, ще завива лесно и ще носи близо един и половина пъти повече. Ако не я претоварвате, ще ви е нужен само един кон вместо шест вола. Ако сте на зор, даже не ви трябва животно — може да я местите с четирима мъже и половин товар, и пак да се снабдявате почти толкова бързо като Изкупителите. Направо ми текат лигите, като я гледам. Нима не съм я направил върховна. — Това не беше въпрос, а твърдение.
Кейл бе почти толкова доволен от Невин, колкото и Невин от себе си.
— Господин Невин работи заедно с мен и върху бойната каруца. Негова беше идеята да намалим размера, за да се движи два пъти по-бързо от обозните каруци на Изкупителите. Единственият начин те да се движат достатъчно бързо, за да ни преследват и атакуват, е да пратят подире ни конна пехота, но без обозни каруци. Дори и да ни настигнат, разузнавачите на Артемизия ще ни съобщят часове преди това. Ще се наредим в кръг, ще изкопаем по външния периметър ров, дълбок шест стъпки — и какво ще правят тогава? Ако ни атакуват, ще ги накълцаме на парчета, по-зле, отколкото при днешната демонстрация. Ако чакат, разузнавачите ще са отишли да доведат подкрепления. Помни — ще има в движение двеста от тези крепости през всеки ден от всяка седмица. Дори те да успеят да изолират някоя и да я унищожат, ще вземем със себе си десеторно повече от тях.
— Наистина ли?
— Не — отвърна Кейл. — Но те ще губят по двама души на всеки от нашите.
— Дори и да си прав, а признавам, че може да си, Изкупителите са готови да умират масово — същото важи ли за твоите селяндури?