Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 169
Перейти на страницу:

— А пък аз имам отговори — заяви Кейл. Разбраха се да се съберат по-късно същия ден на съвещание. На тръгване от полето Боз Икард настигна Фаншоу и заговори тихо:

— Това може ли наистина да подейства?

— Сам видяхте.

— И можем да спечелим?

— Навярно. Но ако спечелите, после какво?

— Не разбирам.

— Показахте на селяндурите си, че не са по-лоши от своите господари. Мислите ли, че те ще се бият и измират с хиляди — а ще измират, не се съмнявайте, — само за да ви връчат всичко обратно накрая? Вие бихте ли го направили?

На съвещанието следобед имаше множество навъсени въпроси, но Кейл се справи с лекота с всичките. На тяхно място той самият би направил нещата далеч по-неловки — знаеше, че има слабости, макар те да не можеха да ги съзрат. Въпросите на Фаншоу останаха незададени: той също виждаше недостатъците, но знаеше, че могат да бъдат премахнати. Кейл отговаряше спокойно и любезно до последния коментар — намекът, че когато битката е на живот и смърт, селяните ще се прекършат пред лицето на кръвта и осакатяванията.

— Тогава доведете мъжете си пак утре и ще се бием с остри оръжия и без пощада — заяви Кейл, все още спокоен. — Няма да се върнете трети път.

Боз Икард обаче, макар да размишляваше върху дългосрочните последици, изтъкнати от Фаншоу, виждаше, че няма друг избор освен да подкрепи Кейл: какъв е смисълът да мислиш надалеч в бъдещето, когато бъдещето ти е кратко? Той отпрати новото си Върховно командване и пристъпи към детайлите за парите и правата за реквизиране, които Кейл поиска.

Това не беше никак лесно за канцлера: да раздава пари и власт му причиняваше направо физическа болка. Но щеше да се тревожи как да си ги върне, както и за опасностите от едно въоръжено и обучено селячество, когато всичко свърши. В края на тази среща Томас Кейл беше най-могъщото момче в историята на познатия свят. Докато подписваха пълномощното му, той имаше чувството, че някъде дълбоко в странната му душа е избликнало сладко изворче с хладна вода.

Отвън Фаншоу му даде знак да дойде малко встрани.

— Беше много тих — каза Кейл.

— Професионална любезност — отвърна Фаншоу. — Не исках да пикая на парада ти.

— И мислиш, че би могъл?

— Как ще ги снабдяваш?

— О, не! Прозрял си голямата слабост — никой не може да те измами.

Фаншоу се усмихна.

— Значи няма да ти е проблем да ми отговориш, нали?

Десет минути по-късно двамата се намираха в стара работилница дълбоко в бедняшките квартали на Испански Лийдс и Майкъл Невин, превозвач и изобретател, гордо им показваше една от новите си обозни каруци. Сега, когато имаше пари да подплати своята гениалност, резултатът, макар и все още далечен родственик на ръчната му количка, беше елегантен и стилен.

— Премести я — каза Кейл.

Фаншоу вдигна двуколката за стърчащите отпред пръти. Беше далеч по-голяма от оригинала, и той се смая колко е лека. Невин се беше надул като пуяк от гордост.

— Ще се движи четири пъти по-бързо от обозните каруци, които използват онези скапани Изкупители, ще завива лесно и ще носи близо един и половина пъти повече. Ако не я претоварвате, ще ви е нужен само един кон вместо шест вола. Ако сте на зор, даже не ви трябва животно — може да я местите с четирима мъже и половин товар, и пак да се снабдявате почти толкова бързо като Изкупителите. Направо ми текат лигите, като я гледам. Нима не съм я направил върховна. — Това не беше въпрос, а твърдение.

Кейл бе почти толкова доволен от Невин, колкото и Невин от себе си.

— Господин Невин работи заедно с мен и върху бойната каруца. Негова беше идеята да намалим размера, за да се движи два пъти по-бързо от обозните каруци на Изкупителите. Единственият начин те да се движат достатъчно бързо, за да ни преследват и атакуват, е да пратят подире ни конна пехота, но без обозни каруци. Дори и да ни настигнат, разузнавачите на Артемизия ще ни съобщят часове преди това. Ще се наредим в кръг, ще изкопаем по външния периметър ров, дълбок шест стъпки — и какво ще правят тогава? Ако ни атакуват, ще ги накълцаме на парчета, по-зле, отколкото при днешната демонстрация. Ако чакат, разузнавачите ще са отишли да доведат подкрепления. Помни — ще има в движение двеста от тези крепости през всеки ден от всяка седмица. Дори те да успеят да изолират някоя и да я унищожат, ще вземем със себе си десеторно повече от тях.

— Наистина ли?

— Не — отвърна Кейл. — Но те ще губят по двама души на всеки от нашите.

— Дори и да си прав, а признавам, че може да си, Изкупителите са готови да умират масово — същото важи ли за твоите селяндури?

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)