Плясъкът на крилете му [bg]

— Отсега мога да ти кажа, че Върховното командване няма да се поддаде на убеждаване. Те не искат да имат нищо общо с теб.

— Значи ще трябва да бъдат сменени.

— Току-що сме ги назначили.

— Това за всички ли важи, или само за някои? — попита ИдрисПюк.

— Ако успеете да отстраните триадата, това може да се окаже достатъчно.

— Отблъскват ли ви специалните средства?

— Специални ли?

— Сещате се: отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

Десет дни по-късно, благодарение на червените книги на Кити Заека, две оставки и едно самоубийство видяха сметката на триадата. Като проява на любезност и в знак на добра воля, една от книгите беше предадена на Боз Икард — тя съдържаше някои необичайни финансови сделки с участието на самия Боз Икард. ИдрисПюк, разбира се, беше направил копие.

По различни причини, лаконийците и Изкупителите бяха общества, изградени върху идеята, че войната е неизбежна константа на човешкото съществуване. Армиите на Оста бяха просто армии. Кейл обаче беше подпомогнат в своите реформи от растящото съзнание, че в тази война залогът не е поражение, а изтребление. Това съзнание се усилваше още повече от разпечатки на проповедите, изнесени във Великата катедрала от самия папа Боско. В тях Боско, цитирайки в прецизни детайли Светото писание, призоваваше своите последователи да изпълнят изричната Божия заповед „не оставяйте живо нищо, дето диша. Поразете Макед и всяка жива душа в него. Поразете Ливна и всяка жива душа в нея; а в Лахис, Еглон и Хеврон поразете всичко, що диша, и не щадете никого. Усмъртете мъже, жени, деца и младенци, говеда, овце, камили и магарета“.

Имаше предположения — съвсем верни, впрочем, — че тези кръвожадни проповеди са фалшиви. Но макар те наистина да бяха измислени от Кейл и Хенри Мъглата и отпечатани тайно, повечето хора неохотно ги приеха за истински, по две причини. Малцината бежанци, прекосили в последно време Мисисипи от окупираната от Изкупителите територия, донесоха със себе си множество разкази за масово изселение на цели градове, чиито жители били пращани на север, а после на запад. Но освен това я имаше и смущаващата истина, че всички религии в познатия свят споделяха вярата в една и съща свещена книга и макар че повечето предпочитаха да пренебрегват многото случаи, в които Бог е изисквал праведно избиване на цели държави, до последното куче, вече не беше възможно да продължават по същия начин. Неудобната истина бе, че обещанието за апокалипсис — дали местен (Ман Хатън, Содом), или вселенски (краят на времето на Гедон) — е вплетено в самата тъкан на странно споделената им вяра.

През следващите няколко седмици нещата вървяха изненадващо леко. Новосъздаденият Департамент против Изкупителите (ДПИ) на Кейл откри, че всички врати са отворени за него. Това се дължеше отчасти на страха от Изкупителите и отчасти на страха от Томас Кейл: историята как отрязал главата на човек, задето онзи му поискал чаша вода, вече беше общоприета истина.