Плясъкът на крилете му [bg]

Религията на висшето общество на швейцарците и техните съюзници представляваше странно нещо. За Кейл бе сериозна изненада, че те също боготворят Обесения Изкупител. Но докато истинските Изкупители бяха създали религия, пълна с грях, наказание и ад, които запълваха всеки буден миг, религията на швейцарските аристократи и търговци се бе развила, кажи-речи, в противоположното направление. Ако се изключат неделната църква, сватбите и погребенията, тя като че ли нямаше някакви специфични изисквания, нито пък се споменаваха тежките последици при неизпълнение на тези смътни намеци. При работниците и селяните обаче случаят не беше такъв. Особено последните бяха крайно религиозни — дотолкова, че имаше множество вероизповедания, които да ги обслужват, но в дъното на всички тях беше Обесеният Изкупител. Макар че всяка секта се смяташе за единствения истински наследник на неговата вяра, те в различна степен признаваха, че спадат към едно семейство. Ала това, което ги обединяваше, бе общата им ненавист към самите Изкупители, които те смятаха за покварени идолопоклонници, узурпатори и кръвожадни еретици. Каквато и да бе разликата между Простите люде и Милъритите, Два-по-двамците и Гностичните Дженифъри, Кейл беше разговарял с достатъчно от тях, за да знае, че стремежът им да унищожат Изкупителите е толкова силен, че смъртта е по-скоро привилегия, отколкото цена. Каквото и да мислеше самият той за мъчениците, бе свикнал да ги принуждава да работят за него. Това беше валута, която разбираше. Вече бяха минали три седмици от смъртта на Кон Матераци и той бе използвал това време, за да убеди различните водачи на важните религиозни фракции (модератори, пастори, архимандрити, апостоли), че е така дълбоко посветен на унищожението на Изкупителите и ужасното им извращаване на истинското учение на Обесения Изкупител, както може да е само човек, страдал под техния хомот. За щастие, това не изискваше ханзейски дипломатически умения: те му повярваха с огромна готовност. Затова всички бяха на Сребърно поле в десет сутринта, за да наблюдават далеч не престорената битка между току-що създадената Нова армия на Кейл и швейцарците. Освен това, там бяха Хенри Мъглата, ИдрисПюк, Клайст и все още ледената Артемизия Халикарнасус. Отстрани с подозрителен вид стоеше Боз Икард, заедно с група новоназначени швейцарски генерали, издигнали се до новия си пост благодарение на гибелта на бившите си старши офицери, които сега гниеха кротко в общите гробове край Бекс.