Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 169
Перейти на страницу:

Кейл пак се усмихна.

— Ами, предполагам, че ще разберем.

— Наистина ли мислиш, че можеш да спечелиш битка със своите каруци?

— Това също не го знам, но и не смятам да опитвам. Както казва ИдрисПюк, проблемът с решителните битки е, че решават нещата. Аз няма да смажа Изкупителите. Ще ги обезкървя.

26.

Според великия Лудвиг, човешкото тяло е най-добрата картина на човешката душа, и също като тялото, човешкият дух си има своите тумори, ракови образувания и инфектирани органи. Както целта на черния дроб е да събира отровите от тялото, така и душата си има органи, които да поемат и изолират отровните остатъци от човешкото страдание.

Аксиома на надяващите се е, че това, което не те убива, те прави по-силен. Но истината е, че такова смъртоносно страдание може да бъде държано в изолация в тези резервоари за отрова само известно време, както и черният дроб може да се справи с ограничено количество отрова, преди да почне да гние.

Оцелелите от Светилището вече бяха поели повече от полагаемия им се дял скърби. Добавете към това загубата на жената и детето му и ужаса от събитията в мазето на Кити — и ето че Клайст беше на ръба да се удави в миналото си. В деня след демонстративната битка на Сребърно поле той трябваше да достави чифт ботуши за предстоящата кампания, върху които работеше (работата с кожа беше едно от уменията на Клайст в Светилището), и отиваше към обущарите на Нюйоркския път. Боско беше набил в главата на Кейл, че свестните ботуши са третото най-важно нещо за една армия след храната и оръжията. Клайст вървеше през пазара — претъпкан, тъй като в момента течеше седмичният конски панаир, — когато се блъсна в Дейзи, понесла детето им.

Измина още няколко крачки и спря. Почти не бе видял лицето на младата жена — не гледаше право в нея и се бяха разминали за част от секундата, — но нещо в него трепна, макар че тя беше по-стара и по-слаба от покойната му съпруга, далеч по-изпита. Знаеше, че не може да е тя — нейният прах се носеше из прерията на триста мили оттам, — и не искаше да поглежда отново и да изравя нещастието от дълбините на душата си, но не можеше да се спре. Обърна се и се взря в нея, докато тя вървеше през тълпата с бебето на хълбока си. Но навалицата от продавачи и купувачи бързо я скри. Той остана вцепенен като пън; казваше си да тръгне след нея, но после си каза, че няма смисъл. Трепет на отчаяние премина през него, неудържимата вече скръб се разливаше бавно и зловещо из тялото му. Той остана така още малко, но имаше работа за вършене, затова се обърна и продължи към обущаря. Но от този момент насетне Клайст живееше на вересия.

— Е, какво мислиш?

През последните десет минути Кейл гледаше как Робърт Хук изучава една чугунена тръба, дълга четири стъпки.

— Опитвал ли си да я използваш? — попита Хук.

— Аз ли? Не. Видях една такава при Бекс. Първия път, като стреля, мина наведнъж през трима Изкупители; втория път избухна и уби пет-шест швейцарци. Но ако можеш да я накараш да работи, ще е страхотно.

Хук изгледа грозното съоръжение.

— Смаян съм, че изобщо е проработила.

— Разбира се.

— Ще ми трябват много пари.

— Разбира се. Само че аз не съм глупав. Знам, че работеше по една тръба за своя колайдер. Няма да ти плащам, за да изучаваш природата на нещата.

— Мислиш, че всичкото знание трябва да бъде практично.

— Не мисля нищо за знанието — мисля си само, че не искам да се озова на клада, на която и ти ще ми правиш компания, ако не намерим начин да спрем Боско. Ясно ли е?

— О, несъмнено, господин Кейл.

— Значи е възможно?

— Не е невъзможно.

— Тогава ми представи сметка и се хващай на работа. — Кейл тръгна към вратата.

— Между другото… — извика Хук.

— Какво?

— Вярно ли е, че си отрязал главата на един човек, защото поискал да му донесеш чаша вода?

Дори за човек, здрав като бик, работата, която се струпа на плещите на Кейл, би била убийствена, а той далеч не беше здрав. Необходимостта го принуждаваше да прехвърля част от задълженията си на други. Имаше достатъчно кандидати. На ИдрисПюк и несклонния Кадбъри („Трябва да ръководя престъпна организация“) можеше да се разчита; дори Клайст, колкото и мрачен и мълчалив да беше, сякаш искаше работа, за да занимава ума си. Хенри Мъглата беше навсякъде и вършеше всичко. Но и това не стигаше. Кейл отиде с ИдрисПюк да помоли Випонд за помощ.

— Съжалявам за Кон.

— Наясно съм, че няма за какво да съжаляваш — отвърна Випонд. — Нямаше избор.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)