Плясъкът на крилете му [bg]

— Толкова съжалявам, миличка — възкликна тя и притисна Арбел към гърдите си. Никакъв трептящ щит от скръб не можеше да спре лейди Сатчел. Тя забеляза болката на Арбел не повече, отколкото някой бик забелязва паяжина. — Беше ужасно! Страшно! Терибиле! Клетото момче — да видя как тази красива глава се вийркат по Ке де Мулен.

За щастие, самата сила на истерията на Сатчел я накара да мине на африкаанс, така че Арбел едва я разбираше за какво говори.

— И този монструозо Томас Кейл — чух от един, който бил с него, че се смял на мизеро Кон, докато умирал, пушел пура и пускал кръгчета към неговия дисграциафо труп.

Арбел се втренчи в нея. Не беше за вярване, че някой може да пребледнее толкова и да остане жив. Рива я хвана за лакътя, издърпа я настрани и прошепна:

— Затваряй си устата, безсърдечна кучко!

И посочи на двама слуги вратата.

— Какво правиш? Аз съм скъпата ѝ братовчедка. За каква се мислиш, ма, търкаща клозетите пачавро, че да…

— Разкарайте я — нареди Рива на слугите. — И ако я видя пак тук, ще ви се прииска да не сте се раждали.

Лейди Сатчел бе толкова поразена от грубостите на някакви си слуги, щастливи от полученото разрешение да се отнасят зле с една по-висшестояща от тях, че се озова навън, преди да е успяла да се раздрънка отново.

Рива се върна при бившата си господарка, обмисляйки какво да ѝ каже.

— Вярно ли е? — Гласът ѝ беше толкова тих, че Рива едва я чу.

— Аз не го вярвам.

— Но също си го чула?

— Да. Само че не вярвам на нито една дума. Това изобщо не е в стила му.