Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Водачът на демоните се изправи отново, след като беше погълнал по-низшите от него. Заедно с физическите им форми той бе получил и силата им. Нарасна до размери, надвишаващи ръста на конниците. Скверност, греховност и подлост се носеха около него. Воините го очакваха.

Демонът нападна. Скочи към Асен, а с опашката си събори Калоян. Петър и Иван Асен Втори го пробождаха с оръжията си. Засегнаха крака му, но той само се изсмя и ги изтика назад с един удар. Неестествената му сила постоянно растеше. Изправилият се Калоян го нападна отстрани, докато демонът се опитваше да достигне и откъсне главата на Асен. Мечът влезе надълбоко и демонът изрева. Прекърши острието на Калоян, а него самия запрати към реката. В този момент Крум и Уилям насочиха своите магии към демона. Сана го блъскаше с жестоки вихрушки. Натиснал с крак Асен към земята, той понечи да избълва огнена топка, която да изпепели тримата смъртни, нападащи го от трите страни. Разсеян в точния момент, падналият на земята български цар успя да го прониже в корема. Демонът се отдръпна и замахна с опашка. Тя достигна конете на Петър и Иван Асен. Те паднаха с прекършени крака. Царете се изправиха и заедно с Асен настъпиха към демона. Той отново замахна с опашката си, но Иван Асен я прикова към земята с копието си, а Петър и Асен с по един удар отрязаха различни части от нея. Демонът изрева от болка и се разяри. Понечи да подготви заклинание, заговори на непознат език, но острие прониза гърдите му и думите преминаха в клокочене. Тъмнокафява течност се изля от раната. Откъм гърба му се появи Калоян, който издърпа меча си.