Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Ехидната усмивка на пастора се превърна в демонична, когато последователите му се загърчиха на земята в неистови писъци. Уилям започна да се досеща какво се беше случило току-що с десетки невинни души. Изпратени да заместят в Ада това, което дойде на тяхно място.

— Това не е просто обладаване, нали? — попита Крум.

— Не е — отговори Уилям. — Но и тук имам скрит коз.

— Дано този път се появи по-бързо, защото няма да мога да понеса същото количество изгаряния върху душата си — подхвърли Сана, усещайки демоничното присъствие.

— Изправете се, деца мои! — извика пасторът с неприсъщ за човек нисък тембър. От главата му вече се подаваха рога. Той разкриваше същността си.

Телата на мъжете и жените част от Църквата на Второто пришествие се изправиха. Усмивките по лицата им не бяха никак човешки. Пасторът застана пред тях с лице към Сана, Уилям и Крум.

— Гледайте как тази смъртна плът влиза в употреба — изрева той.

Фигурите на последователите на Църквата се издуха до краен предел, а в следващия момент се свлякоха. Откриха се слабовати демони, които с настървение присъщо на жител на Ада, започнаха да ядат това, от което се бяха освободили. С всяка хапка размерът им се увеличаваше. Като приключиха с угощението си, се извисиха над тримата смъртни. Всеки от демоните имаше различна уродлива форма, сякаш бяха част от нечий кошмар. Те се приближиха към Сана, Крум и Уилям, готови да ги принудят да призоват Острието за техните нечисти планове.

— Сега ще ни помогнете, а после ще си устроим пир с душите ви! — избоботи един от демоните и се закиска.

— Избирам си този, младия — обади се друг.

— Ще го решаваме после — заповяда това, което допреди минути беше пасторът. Бързо беше отхвърлил човешката обвивка. — Дайте ни Острието!

— Няма да го бъде — поклати глава Уилям, задушаван от зловонието и изрева. — Време е!

Изрече думите на заклинанието и защитно поле обгърна целия район около паметника, като изригна от върха на огромния меч в центъра. Същевременно статуите на четиримата Асеневци се раздвижиха и оживяха. Слязоха внимателно с конете си от постаментите и се извърнаха към гостите от Ада.

— Добър опит, но не можеш да ме надвиеш така, Силвърторн! — извика водачът на демоните.

Те закимаха и се кискаха. Но смехът им спря изведнъж. С изключение на този на водача им. По-низшите демони се извърнаха към него — ужасът направи лицата им непоносими за гледане. Той отвори широко своята паст и започна да ги поглъща един по един. Неестествените им писъци пронизваха главите на Уилям, Сана и Крум като нажежени шишове.