![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
„Зейва?!“
— … отвор на канал и оттам почват да си пробиват път стотици, хиляди зъби, разкъсващи венците и небцето ти отвътре! Косата ти се плъзга на мръсни, сплъстени кичури, а ти продължаваш да живееш някъде там сред тази туптяща чужда плът, съвсем доскоро била твоя, и крещиш, и крещиш, сякаш си в ада.
Цялата кръв от лицето на Джеръми се бе спуснала в петите, устните му бяха сини, а около разширените му очи се отбелязваха смъртно бледи кръгове.
— Та това е дъгата, за която мама ми разказваше. Пазете се от нея.
— Това? — попита Джеръми, сякаш не бе чул достатъчно.
— Мхм — изфъфли Дориан, дръпна си за последно и почна да изтръсква пепелта в пепелник, закачен на стената. — Най-страшното ви го спестих, защото идва след залез, тогава…
— Момчета? — прошепна Сюзън, а гърлото й хриптеше стиснато от ням ужас.
Дориан сви вежди и за първи път в погледа му се промъкна нещо зло. Сякаш да прекъснеш разказвача бе смъртна обида.
Джеръми подскочи от внезапния глас и като тръсна глава, се окопити. Онова, което Дориан му бе разказал, бе само приказка, нямаше от какво да се страхува.
— Момчета, погледнете през прозореца! — изхриптя от ужас Сюзън и посочи пръст към далечина — там, където влакът завиваше по тесен мост над висока клисура. Най-предните вагони бяха толкова далече, под достатъчно силен завой, че се виждаха ясно, а над тях, над тях…
Джеръми и Дориан се приближиха. Надникнаха в посоката, която Сюзън сочеше.
Джеръми зяпна и му идеше да закрещи, но това бе абсурдно, защото…
Само приказка, това бе само приказка…
Трак-ка-так!
… най-страшното идва…
Там беше дъгата. Голата и сухата, тази към другия свят. Сякаш потвърждаваше всяка една от думите на Дориан. Дъгата се бе разкрачила над влака и той минаваше под нея, купе след купе, вагон след вагон.
Дъгата ги прескачаше!
— Проклет да бъда! — заяви Дориан. — Проклет да бъда, това ще да е точно дъгата! Нея не бях виждал, поне не от толкова близо. А сега ще минем отдолу, дами и господа! И нямаме мърдане! — заяви и се засмя. — Мислете за хубави неща. Само туй може да ви спаси. Да ви предпази от портичката!
Този бе луд, несъмнено луд! Заяви Джеръми на ум, но думите му звучаха някак си глупави. Дали Дориан бе луд, дали наистина бе луд!?
Трак-ка-так!
— Това е само история, п-п-приказка, нали Дориан? Нали Дориан? Нали!? — почти истерично изпищя Сюзън.
— Естествено! — засмя се Дориан — Но другите не го знаят, защото най-страшното идва след залез!
— Какво като не го знаят? — попита Джеръми, все още изправен и зазяпан в дъгата, която всеки миг щеше да мине над тях.
— Ами това значи, че за тях е реално. — Дориан му намигна.
Трак-ка-так!
Най-страшното…
Само история, само приказка, на дърт кукуфелник…
Дъгата мина над тях и се загуби в далечината, след миг посечена от последните лъчи на слънцето се разпадна.
Нищо не се случи.
Трак-ка-так!
Влакът монотонно трополеше по релсите.
Трак-ка-так!
— Няма да се плашите — смигна им отсреща Дориан, отново потънал в седалката си.
— Но те, останалите, не знаят — промълви внезапно Сюзън.
— Точно така! Умно момиче си — кимна разказвачът и погледна часовника си.
— Добре, че е само приказка — въздъхна Джеръми и се върна на мястото си. — Но тази дъга наистина беше много естествена, като някакъв феномен.
Като портал към…
— … ще трябва да проверя от какво се е получила… — Съзнанието му вече се откъсваше в мисли, къде и как да провери случилото се.
— Мхм — усмихна се Дориан.
Трак-ка-так!
Сюзън въздъхна.
Трак-ка-так!
Джеръми се изправи и се пресегна към багажните шкафчета за туристическата си раница.
Трак-ка-так!
Дориан вдигна собственото си куфарче, постави го на колене и го разтвори с тихо щракане.
Сюзън впери поглед в него.
Дориан й смигна.
Трак-ка-так!
Слънцето се скри в хоризонта. Последният му лъч, задържал се миг по-дълго от нормалното, приличаше на стълб светлина, възвисяващ се над империя, сякаш бе знак на надежда и спасение.