Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Изкуствената светлина отново обля стените на пещерата — мъжете бяха открили ключа. От своя ъгъл Крум пусна съскащи мълнии, които повалиха трима от изненаданите въоръжени. Сана прати в несвяст още четирима с бързата си бойна техника. Уилям обезоръжи двама и нокаутира с меча си трети. Другите петима въоръжени, които бяха по-далеч, откриха огън и тримата бяха принудени да търсят укритие. Крум подготвяше нова магия, която да ги обезвреди, но тогава един от тях се развика и в залата пристъпи огромна механична фигура. В кабината не се виждаше никой. Петимата въоръжени се групираха зад хуманоидния робот. Точно навреме, за да се прикрият от унищожителната кълбовидна мълния на Крум. Тя се заби в робота, но той дори не се помръдна. Сана освободи част от скалния таван, но камъните останаха във въздуха над робота.

— Това не ми харесва. Имат антимагическа система — извика Крум към останалите. — При това силна. Не мога дори портал да отворя!

— Тогава, хващай оръжията! — отговори Уилям и приготви меча си. — Сигурно идва от машинарията, трябва да я спрем.

Крум материализира жезъла си, а Сана извади каменен нож, за който никой не се съмняваше, че е достатъчно остър. Тримата пристъпиха в атака. Уилям и Крум се насочиха към робота.

Сана реши да обезвреди останалите въоръжени. Нанесе няколко бързи удара и мъжете паднаха. Куршумите им не я достигнаха. Не можеха да се сравняват с мощта на природата. Обърна се да помогне на Крум и Уилям.

Крум избегна замахналата механична ръка и удари по бронята с жезъла си. Той отскочи и не остави и драскотина. Уилям нямаше по-голям успех с меча си. Когато и Сана се включи, на робота му стана трудно да се справи и с тримата, но силата му не намаля. При неуспешна атака на Крум, той успя да го повали като стовари механичната си мощ върху него. Кръв потече отдясно по главата му.

Със следващия си удар механичният човек отнесе Сана и я запрати в отсрещната каменна стена. Само Уилям остана насреща му. Той отбиваше ударите на тежките бронирани ръце и се опитваше да контраатакува. Крум виждаше как силите му намаляват след всяко блокиране. И тогава му хрумна.

Извади камъка от джоба си и прошепна няколко думи. Малкият фей се появи и Крум му каза нещо на ухо. Дребосъкът кимна. След миг мечът му заблестя, а от краищата на пещерата се появиха стотици малки духчета с кристални мечове. С бързата си атака достигнаха до робота, който беше притиснал Уилям до стената и се опитваше да го смачка между ръцете си. Духчетата го покриха и започнаха да го мушкат с мечовете си. Остриетата им правеха пробойни в здравия метален корпус. Някой от ударите уцели важен проводник и роботът се обездвижи напълно. Духчетата го събориха.

Поемайки си дъх, Уилям се качи върху робота и отвори кабината. Под непрозрачното стъкло, увита в колани, той видя Наташа. Тя се бореше с кабелите, които й пречеха да излезе.

— Ти?! Какво?!

— Е, драги, не съм благата хазяйка, за която ме мислиш — отговори му Наташа.