Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Напред! — изрева Уилям в отговор и тримата се втурнаха към огнения гигант.

Полетяха и започнаха битката за спасяване на родния си свят. Всяка тяхна молекула се впрегна в усилието да не позволи разрушението. От това напрежение в тримата бойци се вляха нови сили.

Крум нападаше с водни потоци гиганта пред себе си. Водата се изпаряваше, но това дразнеше планината от огън достатъчно. Магьосникът видя, че мечът на Уилям отсичаше части от самия огън и ги загасяше. Сана отвяваше пламъци в далечината с магията на вятъра. Оставаше им малко, щяха да го победят.

Огненият колос изрева и събори с горещия си дъх тримата смъртни. За броени мигове той отново събра пламъци около себе си и възвърна предишните си размери.

Уилям се чудеше кога ще дойде помощта, вече му ставаше трудно да напада. Той, а вероятно и другите, се изморяваха от непоносимите температури. Наоколо се забелязваха сградите на града, но сякаш не бяха много сигурни дали са тук. Порталът скоро щеше пропусне огнената стихия от това измерение към заспалия град от другата страна. Трябваше да се действа. Отново се вдигнаха към колоса от огън и врязваха меч и магия в туловището му с надежда за успех. Гигантът ги повали пак. Пламъци обвиха телата им и ги изгориха на места. Той направи свое оръжие — дълго копие от огън. Вдигна го и го насочи към Крум, който изглеждаше най-уморен.

Разнесе се тътен и измерението се разкъса. Над главата на огнения гигант се появи огромна цепнатина. Всички отправиха поглед натам. А от разреза между измеренията започна да тече вода. Хиляди тонове вода. Огненият колос не можеше да се справи с това да възстановява липсващите си части. Силата, която придоби от душите на жреците, вече избледняваше. Той замахна към цепнатината в опит да я затвори. Не успя. Зад него Уилям и Крум поддържаха заклинание, което го ограничаваше. Отгоре се появи огромна вълна и изгаси негаснещият пламък. Засега.