Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Ако Дориан знаеше всичко, колко ли стар трябваше да бъде? Изведнъж, съвсем ненадейно Джеръми осъзна, че не може да определи възрастта на мъжа срещу себе си. Изобщо, ни най-малко дори!

— И аз точно за таз дъга ти говоря! Сухата! Голата! Таз, дето на здрач зазорява за миг, за два! Едва може да я видиш, и то само под определен ъгъл, и дори да я видиш, никой не ти вярва. За това и на никой не казваш! Ала чувал ли си поверието, че ако минеш под дъга, то мъж ли си, мигновено ставаш жена и обратното? Че кой би искал такова нещо? — преметна крака си върху другия и потъна в седалката — Кой би искал да си менка личността?

„Менка?!“

— … тъй де, такива ми ти работи, вие как го казвахте, пол ли беше, що ли? Та това питам аз. Но представяш ли си какво става ако минеш под сухата и голата дъга? Тази, по здрач?

Джеръми поклати глава, сякаш някой му бе отнел способността да мисли самостоятелно.

— Под ваш’та дъга, не мой се мине нал’ тъй? — Дръпна дълбоко. — Щото е някакъв ефект, там светлинен-метлинен, нещо таквоз. Ала под мойта дъга се минава с маршова походка! Щото не е ник’ъв там ефект, ами реална порта! Врата към друг свят! Но чалъмът е там, че…

„Чалъм?!“

Трак-ка-так!

— … и ти не можеш да отидеш в другия свят. Той идва тук, ако минеш отдолу, но не идва сред невинните хорица, а в главата ти, централно в сивото вещество! Джеръми, кажи ми, знаеш ли какво става, когато цял свят се отвори в главата ти?

— Не… — прошепна, а слънцето отвън бе започнало да се потапя в хоризонта.

Въздухът, влитащ от прозореца, бе станал хладен. Едната завеса се бе откачила и се вееше като подивяла нощница на призрак. Сюзън продължаваше да се взира в нищото, но нещо в позата на тялото й подсказваше, че слуша, наточила всяко сетиво на максимум, за да не изпусне нито дума.

Дориан сякаш знаеше, съзнаваше напълно въздействието си върху жертвите си, върху слушателите си. Всяка следваща пауза за дълбока дръпка от лулата сякаш ставаше все по-дълга. Въгленчетата сияеха в зарево.

— Естествено, че не знаеш! Щот си нямаш дупка в главата, затуй!

„Затуй?!“

Трак-ка-так!

— Нямаш си портал в главата, за това. Ала когато проимаш, то той е широко отворен и на върха му свети неонова табелка с надпис „ВХОД СВОБОДЕН“! Сякаш си някакво представление, и тварите почват да влитат!

Трак-ка-так!

— Почват да се борят за място в собственото ти съзнание, сякаш си парче салам, а когато едно от тях победи, то обзема тялото ти. Начупва го отвътре като съчка, сякаш те яде!

Джеръми се сдържа със зверски усилия да не изкрещи.

— Гризка те, точно тъй, досущ мишка, и като е готово с прокопаването на каналите, се изсипва изцяло от онзи свят, прехвърля се цялото и тогава душата ти се сгърчва. Ръцете ти се изкривяват, очите ти се издуват като балони и се пръскат, хвърляйки черен сноп, краката ти се подгъват и обувките ти се разкъсват от подаващите се нокти от собствената ти плът! Устата ти зейва, като…