В здрача на вторник [bg]

34

Оперативката беше започнала в седем сутринта, когато все още не се беше разсъмнало напълно. Пред всеки имаше чаша жълто-кафяв чай, който никой не пиеше, и бисквити „Гарибалди“, които никой не ядеше — с изключение на Ивет, която отхапа голямо парче бисквита и се стресна от хрупането, което се чу, точно когато трябваше да говори. Джейк Нютън я изгледа със съжаление.

Тя сложи една таблица на масата и Карлсън, Фрида и Крис Мънстър се наведоха напред, за да я разгледат. Джейк се облегна назад със стола си, балансирайки с показалците си, което притесни Ивет и подразни Карлсън.

— Решихме, че трябва да се опитаме да си отговорим на въпроса как е минавало ежедневието му — започна Ивет, все още преглъщайки бисквитата, — къде е ходил, с кого се е срещал и въз основа на това да изработим определена схема и да се огледаме за евентуални празнини в нея.

— Продължавай.

— Схемата, естествено, няма как да бъде съвсем точна. Ние нямаме достатъчно информация, а и голяма част от нея се основава на спомени. Но погледнете. Това са дните, в които е посещавал Мери Ортън. Оцветени са в зелено. Тези, прекарани с Джасмин Шрийв, са в червено. Дните у семейство Уайът са в синьо. Дните, в които се е срещал с Джанет Ферис, по обясними причини са оградени с пунктир, а има и такива, които не са запълнени. Но всичко изглежда доста подредено, не мислите ли? Повече от очакваното — все едно е следвал някаква система и е отделял време за всеки от хората, от които е искал нещо.

— Виж ти — промърмори Карлсън одобрително. — В това има логика. Браво!

— Странното обаче е, че има определени периоди, в които той изчезва от радара. Например на всеки десет дни или на всеки две седмици се падат по три-четири дни, в които няма и следа от него и в които, доколкото знаем, не е бил в апартамента си.

— Смяташ ли, че е бил при някого?

— Възможно е. Някой, до когото все още не сме стигнали.

— Може би поредната жертва на измама.

— Това е само предположение.

— Има ли обаждания във връзка с фоторобота?