![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Патримониалната държава може да е изключително стабилна. В основата ѝ е заложена биологичната склонност на хората да фаворизират членовете на собственото си семейство и своите приятели, с които си разменят взаимни услуги. Елитите укрепват своята власт чрез контролирането на патронажни вериги, чиито клиенти подкрепят своите патрони в търсенето на лични облаги. Всичко това се утвърждава чрез ритуали, религия и идеи, които легитимират властта на елитите. Тези елити са значително по – добре организирани от другите обществени прослойки и особено от бедните селяни в аграрните общества и имат по – голям достъп до оръжия и по – добра подготовка за прибягване до насилие. С разширяването на мащабите на обществото неформалните патронажни мрежи се трансформират в по – формално организирани клиентелистки йерархии. Но основният организационен принцип на политиката – реципрочният алтруизъм – си остава същият. Постигналите политическа власт елити могат да бъдат изместени от други, по – добре организирани елитни групировки, но много рядко от неелитни групи. Подобен тип предмодерни държави са просъществували векове наред и продължават да съществуват и до днес в различни части на света.
Как в такъв случай дадено общество успява да извърши прехода от патримониална към модерна държава? Подбраните от мен примери показват, че в основни линии има два начина това да се случи.
Първият е чрез военно съперничество. Древен Китай, Прусия и Япония преживяват продължителни периоди на военни конфликти със своите съседи, през които ефективната организация на държавата е от решаващо значение за националното оцеляване. Военното съперничество налага далеч по – неумолими императиви от икономическите стимули: нищо не си струва усилията, ако в края на краищата аз и семейството ми бъдем изклани. Изграждането на силна армия налага използването на меритократични принципи, необходимостта от въвеждане на нови данъци и нови способи за извличане на печалби, както и изграждането на администрация, която да събира данъците и да осигурява продоволствието на войските на бойното поле. Всичко това разстройва взаимоотношенията между представителите на елита поради необходимостта от набиране на представители от неелитите на служба в армията, на които често се поверява и нейното командване.
Войната играе не по – маловажна роля за успешното изграждане на държавност от формирането на национална идентичност. След като Френската революция утвърждава принципа на национализма, националните идентичности биват формирани чрез коригиране на политическите граници в съответствие със съществуващите културни, етнически и езикови общности. Както видяхме в последната глава, това обикновено изисква насилствено прекрояване на границите, избиване, преместване или насилствена асимилация на населения.
В първи том видяхме редица примери за държавна модернизация в резултат на военни конфликти, особено в случая с Китай, за който твърдя, че е първото общество, изградило единна, универсална и неперсонална държава. Именно китайците въвеждат меритокрацията и назначенията чрез изпити на държавна служба през III в.пр.Хр., практика, която не получава широко приложение в Европа чак до XIX в. Мамелюците и османците въвеждат сравнително съвременна форма на публична администрация чрез странната институция на военното робство: заловени в чужди земи и отвлечени от семействата им младежи, които биват обучавани за войници и администратори.
Прусия също изпитва принудата на военното съперничество и постепенно изгражда модерна автономна администрация, запазила се до днешно време. Началото е поставено през 1660 г. с решението на Великия курфюрист Фридрих Вилхелм I да не разпуска армията след сключването на Оливския мир, а да поддържа постоянна армия, което налага реорганизация на цялата държавна административна структура. Поражението на Прусия от Наполеон през 1806 г. води до назначения в административния апарат на представители на средната класа в резултат на реформите на Щайн – Харденберг. Изграждането на елитна меритократична администрация създава абсолютистка политическа коалиция в подкрепа на автономията на администрацията. От този момент нататък всеки опит на политик или политическа партия за политически назначения среща огромна съпротива. В Прусия тази автономия на държавната бюрокрация стига толкова далече, че демократично избраните политически лидери често не съумяват да подчинят военните. Бисмарк изковава модерна германска нация чрез поредица от войни, което отприщва възникването на агресивен национализъм, чиято кулминация са двете световни войни. Модерната държава и националната идентичност са изградени на ужасно висока цена.