Политичестки ред и политически упадък [bg]

Великобритания и Съединените щати понякога се разглеждат като примери за мирно политическо развитие, успели да избегнат катаклизмите на насилие при формирането на национална идентичност чрез постепенни реформи. Но това е вярно само до известна степен; историческата амнезия на Ренан е валидна и в двата случая. Първите говорещи на галски език келтски обитатели на Великобритания многократно са нападани през Ламанша – най – напред от римляните, а по – късно от последователни вълни на нашествия на англи, саксонци и датчани, а най – накрая от френскоезичната Нормандска династия. Превръщането на Англия във Великобритания е свързано с често насилствените кампании за присъединяване на Уелс, Шотландия и Ирландия, които приключват с ирландското Великденско въстание през 1916 г. и създаването на независима Република Ирландия. Излишно е да напомням, че от тогава Северна Ирландия не е особено щастлив член на британското семейство, а в момента в Шотландия е насрочен референдум за независимост[37]. Наблюдението на Ренан за историческата амнезия напомня подобна мисъл на Николо Макиавели. Описвайки основаването на Рим в „Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“[38], Макиавели изтъква, че то е свързано с братоубийство – убийството на Рем от Ромул, – и прави обобщението, че всички справедливи начинания започват с престъпление. Същото се отнася и за утвърждаването на демокрацията в Съединените щати. Северна Америка не е земя на „ново заселване“, както се твърди понякога. Тя е територия, рядко заселена от коренни племена, които е трябвало да бъдат унищожени, изселени или прогонени от техните земи в резервати, за да отворят място за демократичните институции на заселниците. Американската национална идентичност се основава на принципите на равенството, правата на човека и демокрацията, но това е за сметка на коренното население. Резултатът не е по – малко демократичен, но първоначалното престъпление си остава престъпление. Освен това въпросът дали американската идентичност би трябвало да дава приоритет на политическо обединение, основано на утвърждаване на равенството в Декларацията за независимостта или на защита на правата на щатите в Конституцията, не намира мирно решение чрез демократични средства. Така че, ако германците и гърците имат по – ярки спомени за насилия в неотдавнашната си история, британците и американците не би трябвало да забравят, че техните съвременни национални идентичности също са наследници на кръвопролитни борби в по – далечното минало.