Политичестки ред и политически упадък [bg]

Това поставя въпроса защо клиентелизмът е много по – силен и широкоразпространен в едни държави, отколкото в други. В случая бихме могли да използваме отговора на Мартин Шефтър: причина е последователността на въвеждане на съвременните институции и най – вече моментът на разширяване на демократичните избирателни права. Моето определение за клиентелизъм е търгуване на гласове и политическа подкрепа срещу получаване на лични облаги вместо предлагане на програмни политики, като го разграничавам от елитните патронажни системи, при които степента на клиентелистки назначения е много по – ограничена и по – слабо организирана. Клиентелизъм възниква тогава, когато демокрацията се утвърждава, преди съвременната държава да е успяла да се консолидира като автономна институция със своя собствена подкрепяща я политическа коалиция. Клиентелизмът е ефективна форма на политическа мобилизация в общества с ниски доходи и слабо образование, поради което може се разглежда като ранна форма на демокрацията. В Съединените щати, Гърция и Италия избирателните права са разширени преди изграждането на модерна държава: през 30 – те години на XIX в. в САЩ, от 1844 до 1864 г. в Гърция и след 1946 г. в Италия. Политическите партии и в трите страни използват своите администрации за предоставянето на облаги на своите политически клиенти, което има катастрофални последици за държавността. В основата на ефективното управление е меритокрацията; в основата на демокрацията е народното участие. Тези два принципа могат да си взаимодействат, но между тях винаги съществува напрежение.

Взаимодействията между различните измерения на развитието са значително по – сложни и могат да бъдат илюстрирани на фигурите на следващата страница.

Прусия започва да изгражда силна държава поради причини, които нямат нищо общо с икономическото развитие, а по – скоро в името на националното оцеляване. (Пунктираната линия, която свързва държавното строителство с отчетността, сочи, че въздействието на първото върху втората има отрицателен ефект). Независимо че процесът на формиране на пруската държава се извършва в условията на абсолютистко управление, той оказва положително въздействие за утвърждаването на върховенство на правото. Администрацията управлява чрез закони; когато държавата не признава принципа на демократичната отчетност, нейният суверенитет във все по – голяма степен се основава на представата, че администрацията защитава обществените интереси.