Дългият път към дома [bg]

Препъна се в камъните, скалите и основите.

А после спря.

— Тук. Питър е стоял тук, когато е рисувал това.

Останалите отидоха при нея. Спогледаха се. Нямаше никаква връзка между безумните цветове и дръзките щрихи по платното и този пасторален пейзаж. Една отчаяна съпруга си бе въобразила, че вижда нещо, което не съществуваше.

Но колкото повече наблюдаваха, толкова повече всичко си идваше на мястото.

Ако на поляната не се гледаше буквално, ако не се търсеше отражение на реалните цветове върху платното, сцената постепенно се разкриваше.

В ръцете си Клара държеше едно странно съчетание — почти алхимично — на реалност и възприятие. На това, което виждаха в момента, и това, което бе чувствал Питър.

— Тук е бил — съгласи се Мирна. — А другата?

Мирна взе другата картина, вдигна я пред себе си и се зае да обикаля поляната, съпровождана от Бовоар. В един момент се спряха.

— Тук.

Тогава всички се обърнаха към Марсел Шартран.

— Знаели сте, нали? — попита го Гамаш.

— Не и от самото начало — рече мъжът. — Не и когато видях картините в кабинета си. Невъзможно е да бъдат свързани с това място.

Гамаш трябваше да се съгласи, макар и неохотно. Но не отклони поглед от Шартран.

— Кога разбрахте, че Питър е бил тук?

— След като стигнахме до извода, че професор Норман и Ноу Ман са един и същи човек. Разберете ме — от години не се бях сещал изобщо за този Ноу Ман. Тук непрекъснато изникват нови колонии на художници. Преди няколко години имаше една, в която художниците рисуваха само в нюанси на зеленото. В друга разговаряха само на латински. Някои от общностите оцеляват за известно време, но повечето не просъществуват дълго. Просто така стоят нещата.

— Не ни казахте обаче, че Питър е идвал тук — отбеляза Бовоар. Двамата с Мирна се бяха върнали при останалите.

— Не бях сигурен до момента, когато дойдохме.

Шартран погледна Клара.

— Как е намерил това място? — попита Гамаш. — Определено го няма на онези подложки с туристическата карта, които са по масите в ресторантите. Вие ли му обяснихте как да стигне? Или го доведохте?

— Казах ви вече, че не съм. Но не е било и тайна. Всички знаеха за колонията. Както казах, беше просто една от многото. Възможно е бивши нейни членове все още да живеят в околността. Може някой от тях да е упътил Питър.

— Но вие знаехте къде е. Идвали сте и преди — каза Гамаш.

— Веднъж.

— Членували ли сте в колонията?

Бившият детектив наблюдаваше Шартран внимателно.

— Аз ли? — Галеристът, изглежда, искрено се изненада от това предположение. — Не. Не съм художник.

— Всъщност художниците наистина ли са се събирали тук да рисуват? — усъмни се Мирна. — Или да търсят десетата муза?

— Да рисуват, доколкото знам.

— Защо сте идвали тогава, ако не сте имали намерение да рисувате? — настоя Гамаш.