Дългият път към дома [bg]

Всички погледнаха.

— Увеличете го — помоли ги Гамаш.

Така и направиха.

И го изгледаха озадачено.

— Но тук не е написано „Норман“ — удиви се Клара.

Наистина не беше. Едва когато увеличиха подписа, успяха да го видят ясно.

„Ноу Ман“.

— Имам нужда да глътна свеж въздух — извини се Клара. Изглеждаше така, сякаш някой току-що бе нахлузил калъфка за възглавница върху главата й. В объркването си остави смартфона, отново го взе, а после го даде на Мирна.

Завъртя се в кръг, докато се озърташе за вратата, и когато я намери, излезе.

Останалите я последваха.

Вървеше бързо и трябваше да ускорят крачка, за да я догонят. Точеха се след нея като опашка.

Вместо да забави ход, Клара набираше скорост. Крачеше забързано по алеи, калдъръмени улички и затънтени пресечки, които туристите подминаваха. Сякаш гонена от раздутото лице, тя профучаваше покрай старите квебекски къщи и все повече се отдалечаваше, докато градът не остана зад гърба й.

Докато не стигна до ръба. Докато нямаше повече „там“. Само въздух. И реката отвъд.

Чак тогава спря.

Жан Ги пръв я настигна. Последваха го Гамаш и Шартран, а накрая се дотътри и Мирна, пуфтяща и задъхана, но целеустремена.

Клара бе вперила ясен взор право напред, а гърдите й се надигаха.

— Какво означава това? — Питаше така, като че ли огромната река знаеше отговора. Сетне се обърна и погледна приятелите си. — Какво означава това?

— Можем да предположим, че професор Норман и този Ноу Ман са един и същи човек — каза Гамаш.

— Да предположим? — изненада се Клара. — Нима може да се тълкува по някакъв друг начин?

— По-скоро не.

— А ако Норман и Ноу Ман са един и същи човек? — настоя художничката. — Какво означава това?

— За нас ли? — попита Гамаш. — Знаеш какво означава.

— Означава, че професор Норман е дошъл тук, когато е бил уволнен — рече Клара. — Вероятно е оттук. Завърнал се е, но не като Себастиан Норман. Решил е да стане Ноу Ман.

— Но защо му е притрябвало да си сменя името? — попита Бовоар.

— Може би се е срамувал — предположи Мирна. — Уволнили са го.

— А може и да е било обратното на срам — възрази Гамаш. — Не изглежда да се е криел. Казахте, че е основал колония на художници.

Шартран кимна, а изражението му беше угрижено.

— Да, но според мен не е имал такова намерение.

— Какво искате да кажете?

— Построил си къщичка недалеч оттук. В гората. Но разни хора започнали да прииждат. Други художници. Неканени. Случило се някак от само себе си.

— Питър е дошъл да го търси — каза Клара. — Искал е да намери професор Норман по някаква причина, която дори не мога да си представя. Но дали вместо него е намерил Ноу Ман?

— Non — поклати глава Шартран. — C’est impossible. Когато Питър пристигна, Ноу Ман отдавна вече го нямаше. Колонията му се разпадна преди години.

— Защо ли Питър е дошъл чак дотук в търсене на професор Норман? — чудеше се Клара. — Какво е искал от него?

Отговор нямаше и всички мълчаха.