Дългият път към дома [bg]

— Да, намерихме. Оказахте се прави. Картината е била нарисувана точно на онова място, към което ни насочихте.

Тогава Клара се сети, че с Мирна бяха помолили двамата мъже за помощ в търсенето на мястото, където Питър бе нарисувал онази своя творба с устните. И те бяха помогнали.

— Странна картина — рече единият.

— Странно място — добави другият.

Клара, Мирна, Шартран и Гамаш седнаха около масата до парапета на терасата и си поръчаха напитки. Докато чакаха, Гамаш се извини и отиде при двамата играчи.

— Какво имахте предвид преди малко, когато казахте, че мястото било странно? За реката ли говорехте? Където е била нарисувана картината?

— Не, имах предвид картината, която държеше в другата си ръка.

— Разпознали сте къде е нарисувана и тя? — попита Гамаш.

— О, да. Ходил съм там преди години. Помагах с отсичането на някои дървета.

— В гората? — Гамаш неопределено махна в съответната посока.

— Oui. Познах мястото.

— А защо не сте казали нищо? — поинтересува се Гамаш.

— Никой не ме попита. Жената искаше да разбере само за платното с реката. Странни картини.

— На мен ми харесаха — обади се другият мъж, който разглеждаше внимателно игралната дъска.

— Знаете ли нещо за художническата колония, която е била създадена в гората? — попита Гамаш.

— Нищо. Отсякох дърветата и си тръгнах. Виждал съм онзи човек няколко пъти в града. Бая се разраснала, така поне дочух. Колонията му. А после се разпаднала. Всички си тръгнали.

— Имате ли представа защо?

— Сигурно е станало като с другите — отговори възрастният мъж. — Изживяла си е времето.

Гамаш се замисли и след малко продума:

— Казахте, че мястото е странно. Защо?

Другият старец вдигна очи от игралната дъска и измери Гамаш с ясен, изпитателен поглед.

— Знам те. Ти си онова ченге. Виждал съм те по телевизията.

Гамаш кимна и се усмихна.

— Вече не съм. Просто търсим един приятел. Човека, който е нарисувал онези картини. Казва се Питър Мороу.

Двамата старци поклатиха глава.

— Висок — обясни Гамаш, — на средна възраст. Англоговорещ. — Мъжете го гледаха с празни очи. — Интересувал се е от човека, който е основал колонията. Норман. Или Ноу Ман.

— Ноу Ман — повтори единият старец. — Сега си спомних. Странно име.

— Странен човек? — попита Гамаш.

Играчът на табла се позамисли и рече:

— Не повече от останалите. Може би по-малко. Странеше от хората. Като че ли искаше да бъде оставен на мира.

Старецът се изсмя.

— Какво толкова смешно има?

— Много от тукашните художници отчаяно си търсят ученици. Пускат обяви, организират изложби и предлагат какви ли не курсове. А онзи тихомълком си построи къщурка на поляната и изведнъж започнаха да се стичат негови последователи.

— Имате ли представа защо? — попита Гамаш. — Харизматичен ли беше?

Въпросът отново предизвика смях.