Дългият път към дома [bg]

Двайсет и седма глава

Рен — Мари дописа имейла до Арман, докато чакаше Рут на монреалското летище. Полетът им бе кацнал преди двайсет минути и Рут, накуцвайки веднага се беше отправила към обществената тоалетна.

Старата поетеса бе отказала да използва кабинките на борда, защото се страхуваше, че ако самолетът се разбие, ще я намерят мъртва в тоалетната.

— Наистина ли се притесняваш какво биха си помислили хората? — попитала я бе Рен-Мари.

— Много ясно, че не. Но къде ще се навъртам като призрак? Задгробният ми живот е планиран. Ще умра в къщата си в Трите бора и после духът ми ще тормози селото. Ако умра в тоалетната на самолет, къде ще отида?

— Има логика — съгласила се бе Рен-мари.

И така, Рут се бе отправила към тоалетните на летище „Трюдо“, където явно не възразяваше да прекара вечността, ако й се случеше нещо. Рен-Мари прочете още веднъж имейла, в който разказваше за посещението им при професор Маси. Щеше да се обади на Арман, когато се приберяха в Трите бора, но още сега искаше да сподели някой подробности в писмен вид.

Тъкмо се канеше да натисне бутона за изпращане, когато си спомни, че е забравила нещо. Трябваше да прикачи файл. Вече бе прикрепила една снимка, но сега добави още една.

Рен-Мари отвори годишника, намери раздела с преподавателите и засне една от страниците. После побърза да затвори книгата, сякаш искаше да смачка образа в нея като насекомо.

Нямаше нужда да гледа снимката по-дълго, отколкото е необходимо. Почти се чувстваше виновна, че я праща на Арман. Надяваше се, че той ще прочете имейла й, преди да отвори прикачения файл. Иначе щеше да се шокира.

Натисна бутона „Изпрати“ точно в момента, когато Рут се върна.

— Е, разкажи ми за десетата муза — рече Рен-Мари, докато бавно вървяха през летището към колата.

— Пълни глупости. Десетата муза не съществува — заяви Рут.

— За разлика от останалите девет?

Възрастната поетеса притихна.

— Touche. —  Преди да продължи, старицата си събра мислите. — Деветте музи са създадени от древните гърци. Това са богини на познанието и вдъхновението. Представляват поезията, историята, науката, драмата. — Рут се разрови в паметта си, докато крачеха. — Танците. — Помисли още малко. — И разни други. Дъщери са на Зевс и Мнемозина. Богинята на спомените.

— Каква ирония — отбеляза Рен-Мари. А няма ли муза на изобразителното изкуство? Защо?

— От къде да знам, по дяволите? Поне има муза на поезията, само това ме интересува.

— Ти имаш ли си муза?

— Да ти приличам на откачалка?

— Ами имаш патица. Стори ми се възможно да имаш и муза.