Дългият път към дома [bg]

Арман чакаше.

— О! — чу накрая. Това беше единственият звук, но друг не му бе нужен.

— Какво искаше да ми кажеш? — попита бившият детектив. На Рен-Мари й отне няколко секунди, за да откъсне очите и мислите си от онова, което бе видяла току-що.

Отпусна в скута си ръката, която държеше смартфона и безумеца на екрана му.

— Професор Норман е преподавал теория на изкуството в колежа — каза тя. — Но според професор Маси не е учел студентите на традиционните теории за перспективата, естетиката и същността на изкуството. Преподавал е своите собствени теории.

— Да — рече Гамаш, — за мястото на музата в живота на художника.

— Но професор Норман не е съветвал студентите да си намерят муза — добави Рен-Мари. — Разказвал им е за десетата муза.

Арман сбърчи вежди, докато се опитваше да си спомни.

— Десетата муза? Мислех си, че са били само девет сестри.

— Има теория, че е съществувала и десета муза. Професор Норман е проповядвал тази теория. Арман, никоя от основните музи не е отговаряла за живописта или скулптурата.

— Трябва да е имало муза за тези изкуства — рече Гамаш. Рен-Мари поклати глава, макар че мъжът й нямаше как да я види.

— Не. Поезия, танци, дори история. Думата „музей“ произлиза от „муза“. Даже „музика“ е със същия корен. Но не е съществувала муза на изобразителното изкуство.

— Изглежда почти невъзможно — каза Гамаш, но всъщност вярваше на жена си.

— Професор Маси призна, че не си спомня подробности, ако изобщо някога са му били известни, но знаеше, че според теорията на професор Норман е имало муза на изкуството. Десетата муза. И всеки, който искал да бъде добър художник, трябвало да я намери.

— Да не би да ми казваш, че Норман е вярвал в реалното съществуване на тази десета муза? Че тя живее някъде?

— Не казвам такова нещо. Дори професор Маси не го каза. Но явно Себастиан Норман го е преподавал на студентите си. Има и друго. Нещо, което Рут спомена.

— Готов съм — заяви Гамаш с толкова стоически тон, че Рен-Мари се усмихна.

— Цитира Дега, който е казал, че музите работят по цял ден, а след това през нощта се събират да танцуват.

— Хубаво звучи.

— Рут се питаше какво ли е да стоиш там, в гората, и да гледаш. Но винаги да си изоставена.

В съзнанието му изникна нов образ. Тъмен силует. Сред дърветата. Онази, която жадува да бъде приета.

Но е отхвърлена.

С времето болката се превръщала в огорчение, огорчението — в гняв, а гневът — в ярост.

Докато яростта не се изродила в безумие.

А от безумието се родил портрет.

Гамаш сведе очи към изображението на екрана на телефона си. Заради по-различния ъгъл вече изглеждаше така, сякаш лицето крещи към гърдите му. Към джоба на сакото.

Където бе пъхната тънката книжка. Книжката за балсама. От Галаад.

Що рани може да цери.

Дали десетата муза и преследването й бяха докарали професор Норман до лудост? Или е бил луд и преди това, а тя е била неговото спасение? Неговият балсам?