Златният бряг [bg]

— Как откри Алхамбра? — попитах аз.

— Случайно. Бях се загубил. — Той се разсмя. Бях на шосето за бърз трафик на път към един ресторант в Глен Коув. Трябваше да се срещна с един човек там. Глупавият ми шофьор излезе на шосето не където трябва и ние обикаляхме това място нагоре-надолу, опитвайки се да намерим Глен Коув. Аз забелязах всичките тези големи къщи, стигнахме чак до този път тук и на мен ми писна. Но тогава видях портите на твоето имение и казах на тази мижитурка да намали. После видях това място и къщата ми напомни за големите вили край водата в Соренто. Разбираш ли? Забелязах, че мястото няма вид на обитавано, така че след срещата си на обяд отидох в едно бюро за недвижими имоти. Не знаех къде се намира това място, но обясних как изглежда. Разбираш ли? После на тази тъпа жена от бюрото й трябваше цяла седмица, за да се свърже с мен, но ми изпрати снимка. Питам я: „Това ли е?“ Аха и й се обаждам. Питам я: „Колко?“ Тя ми казва, собственост била на банката; трябвало да се плащат някакви данъци или нещо такова. Банката просто искала да се отърве от къщата. Значи аз плащам на банката, плащам данъците и някакви хора на име Барет получават някакви пари, а аз съм се изръсил десет милиона. Madonna mia. Но тополите ми харесват. След това я показвам на жена ми, но тя не я харесва. Исусе Христе…

— Искаш да кажеш, че си купил това място, без жена ти да види…

— Аха. И й казвам: „На мен ми харесва, така че по-добре се научи да го харесваш“. Тя започва: „Това е развалина, Франк! Тук е мръсно, Франк!“. Жените, глупачките, не могат да си представят как ще изглеждат нещата, нали? Докарвам значи олизниците на това място и те си спукват задника от работа цяла зима; ех, аз довеждам Анна, а тя реве през цялото време. Аз си мислех, че щом го види, ще спре да реве, но не. Тя все още го мрази. Твърде далеко е от смахнатата й майка и смахнатите й сестри. „Къде са магазините, Франк? Къде са хората?“ Дрън, дрън, дрън. По дяволите магазините, по дяволите хората. Нали така? — Той ме погледна. — Нали?

— Точно така. Да вървят по дя’олите.

— Правилно.

Той си допи грапата и дръпна от пурата, след което тръсна пепелта през балюстрадата.

— Madonna, те могат да те побъркат. Липсва й нейната църква. Имаше навика да ходи в църквата три-четири пъти в седмицата и да говори със свещениците. Те всички бяха италианци. Някои от тях бяха от другата страна. Църквата тук е много хубава. Ходих няколко пъти. На Успение Богородично. Познаваш ли тази църква? Но свещениците всички са ирландци и един поляк и тя не иска да говори с тях. Вярваш ли на такива глупости? Свещеникът си е свещеник, за бога. Нали така?

— Ами…

— Значи това, което искам, е Сюзън да покаже на Анна как се живее тук. Разбираш ли? Да я разведе тук-там, да я запознае с някои хора. Може би ще ми покажеш онова място там. „Крийк“. Ако ми хареса, ще стана член.