Златният бряг [bg]

— Мислиш, че Ферагамо само блъфира с това обвинение? — попитах аз.

— Аха. Обикновен съд не би ме осъдил, защото Ферагамо не може да им представи никакви доказателства. Така че няма да се стигне до съдебен процес Франк Белароса срещу Съединените щати. Но междувременно Ферагамо организира пресконференции. Той обича шибаните пресконференции. Разказва на всички как мафията изблъсква колумбийците, азиатците — дрън, дрън, дрън. Това са глупости. Всеки си има поле на действие. И после казва: „Белароса лично уби Хуан Каранза, за да даде на тези жълтуги урок!“ Разбираш ли? И на колумбийците кръвта им кипва. Господи, те са по-лоши от италианците. И вече искат да решат този проблем mano a mano. Каранза беше голяма клечка сред тях. Окей, а сега трябва да се тревожа и за моите хора. Разбираш ли? Защото те не искат шибаната кървава баня, защото всичките са дебели и меки. Южноамериканците са гладни и твърди. Те все още са новаци и работят по-твърдо. Загубили са ума, с който са били родени, но все пак успяват да си свършат работата. Окей, може би са твърде тъпи, за да се доберат до мен. Разбираш ли? И какво правят в такъв случай? Отиват при приятелите ми и казват: „Абе, дайте да се разберем, преди Франк да отиде на съд, преди да има човешки жертви. Всички си имаме достатъчно проблеми и не ни е необходима тази допълнителна каша с Белароса“. И вероятно моите момчета казват: „Ще се погрижим за Франк.“ Разбираш ли? Тези кучи синове ще ме предадат, за да спасят собствените си кожи. Дори като знаят, че не съм убил Каранза. Преди десет, преди двайсет години един италианец би казал на една такава отрепка: „Майната ти. Разкарай се оттук, преди да съм ти светил маслото.“ Но сега нещата са различни. Там навън има един цял нов свят. Разбираш ли?

Това го разбрах. И сега откривам, че дори мафията има проблеми, адаптирайки се към този нов свят.

— Но това е просто прекрасно, Франк — казах аз. — И наистина не виждам никакъв изход за теб.

Той се разсмя и рече:

— Може би ще измислиш нещо. Нужен ми е един много почтен адвокат да поговори с Ферагамо. Той е възловият проблем. Той трябва да даде една от пресконференциите си и да каже, че има нови доказателства за това, кой е убил Каранза, или да каже, че няма никакви доказателства. Поговори с него.

— А ако не вярвам на твоя разказ за всичко това?

— Ще повярваш, когато видиш физиономията на Ферагамо, след като му кажеш, че знам какво е намислил.

Сега осъзнах, че Белароса е човек, който вярва на интуицията си. Той не би имал нужда от неопровержимо доказателство например, преди да заповяда да бъде убит някой, когото е заподозрял в предателство. Подобно на някой древен трибунал за Белароса бе достатъчно виновното изражение, може би някоя дума или фраза, която му е прозвучала някак съмнително. А в случая с Алфонс Ферагамо Франк Белароса първо си бе изяснил мотива му, а след това бе приел, че човекът е виновен. Не отричам значението на интуицията — аз използвам моята в съда, а и полицията действа по интуиция всеки ден по улиците. Но Франк Белароса, чиято добра интуиция го бе запазила жив и на свобода, вероятно, разчиташе твърде много на способността си да подушва опасността, да различава приятелите от враговете и да чете мислите и чувствата на хората. Затова и аз бях тук; защото Белароса ме бе преценил за няколко минути и бе решил, че ще му свърша работа. Чудех се дали е прав.