Златният бряг [bg]

Бих казал, че се ужасявам при мисълта, че силите на закона и реда в тази страна са в такава безизходица, че трябва да се принизяват до нивото на Белароса, за да се отърват от Белароса. Но казах:

— Като добър гражданин бих се… възмутил от мисълта, че правителството би предизвикало една опасна междугангстерска война.

— Разбира се. Но малко ти харесва тази идея, нали? Жълтугите67 и жабарите най-сетне да се изтребят взаимно?

— Не.

— Глупости.

— Отказвам се от коментар. — После го попитах: — Защо не отидеш в някоя редакция на вестник, ако си убеден в това, което казваш?

Той се разсмя.

— Как не.

— Те ще го публикуват.

— Без съмнение. Те публикуват и когато пръдна. Но в моя бизнес проблемите не се решават, като ги правиш достояние на обществото. Развържеш ли си езика пред пресата, това вбесява всички, включително приятелите ти, които дори не признават, че съществува такова нещо като мафията. Започни да говориш пред пресата за враговете си и приятелите ти ще те убият.

— Защо ми разказваш това?

— Защото си адвокат.

— Но не съм твоят адвокат. — После добавих: — Във всеки случай ти е нужен не адвокат, а телохранители.

(Или психиатър.)

— Аха. Но имам нужда от съвет на външен човек. Знам мнението на приятелите си, на адвокатите си, на Джак Уейнстейн. Сега искам да чуя мнението на някой, който вижда нещата различно от хората около мен.

— Искаш моя съвет? Оттегли се. Иди в Соренто.

— В този бизнес не можеш да се оттеглиш. Някой от цезарите да се е оттеглил? Не можеш да успокоиш яда на хората, които си ядосал, не можеш да вдигнеш мъртвите, не можеш да отидеш при правителството и да кажеш: „Съжалявам, ето плащам данъците, които укривах, и ви връщам всичко, което съм купил с незаконно спечелени пари.“ Не може да пуснеш тигъра, защото той ще се обърне и ще те изяде. Трябва да останеш върху тигъра и да държиш властта в свои ръце.

— Не. Може да заминеш за Соренто.

Той сви рамене.

— Може би ми харесва това, което върша. Не бездействам.

— Харесва ти да властваш.

— Разбира се. Соренто е за времето, когато остарея. Когато ми омръзнат властта, бизнеса, жените. Имам още няколко години.

— А може би нямаш.

Той ме погледна.

— Аз не бягам. Колумбийците не могат да накарат Франк Белароса да побегне. Ченгетата не могат да накарат Франк Белароса да побегне. Capisce?

— Сега да.

И двамата седяхме мълчаливо няколко минути. Имах чувството, че очаква да кажа нещо, да му дам някакъв съвет. Като адвокат аз давам съвети, но не съм предразположен към даване на безплатни и приятелски съвети.