![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Смъкването на боята на тази стая ми струваше пет бона. И още пет за книгите. Книгите вървят десет гущера за фут57.
— Моля?
— Лавиците са дълги петстотин фута. Книгите са по десет гущера на фут. Това прави пет бона… пет хиляди.
После добави:
— Но аз си имах и някои свои книги.
Тук можеше да се говори за пари.
— Това ти е спестило няколко гущера — отбелязах аз.
— Аха. Това бяха книгите ми от училище.
— Макиавели.
Той се усмихна.
— Аха. И Данте. Свети Августин. Чел ли си някога този тип?
— Да. А ти чел ли си свети Джером?
— Разбира се. Събраните му писма. Казах ти, онези християнски братя ме накараха да уча.
Той скочи от креслото си, отиде до една лавица, взе някаква книга и я отвори.
— Ето ти го свети Джером. Харесва ми това. Слушай.
Той зачете: „Страната ми е жертва на варваризма и в нея единственият бог за хората е стомахът им, и те живеят само за настоящето.“
Затвори книгата.
— Нищо ново, нали? Хората не се променят. Ако този тип не беше свещеник, щеше да каже: „Стомахът им и оная работа.“ Хората винаги се водят по нея и затова си съсипват живота. Трябва да мислиш с главата си, а не с оная си работа. Трябва да мислиш за бъдещето, преди да я навреш някъде, където не й е мястото.
— Лесно е да се каже — рекох аз.
Той се разсмя.
— Аха. — Погледна книгите си. — Понякога чета тук нощем някоя от тези стари училищни книги. Понякога си мисля, че е трябвало да стана свещеник. Само дето… разбираш ли… оная ми работа. — После добави: — Жените. Исусе Христе, те ме влудяват.
Кимнах съчувствено.
— Тогава значи не си истински епископ?
Той отново се разсмя и пъхна книгата на мястото й.
— Не. Чичо ми ме наричаше свой епископ, защото главата ми бе пълна с онези глупости от „Ла Сал“. Той често казваше на приятелите си: „Това е моят племенник, епископът.“ А после ме караше да рецитирам нещо на латински.
— Говориш латински?
— Н-не. Просто съм научил някои неща наизуст.
Той отиде до някаква помощна количка, взе от нея една гарафа и две чашки за коняк и ги сложи върху масата за кафе. Седна отново и наля някаква тъмна течност в чашите.
— Grappa58. Пил ли си някога такова?
— Не.
— Прилича на коняк, но е по-лошо.
Вдигна чашата си към мен. Аз взех моята, чукнахме се и отпих една голяма глътка. Трябваше да се вслушам в прикритото предупреждение на Белароса за грапата. Мога да пия всичко, но това беше нещо друго. Гърлото ми пламна, стомахът ми се сви и имах чувството, че всеки момент ще избълвам върху пурите всичко, което бях погълнал през последния един час. С насълзените си очи забелязал, че Белароса ме наблюдава над ръба на чашата си. Прокашлях се.
— Mamma mia…
— Аха — засмя се той, — изпий го.
Той допи своята грапа и си наля още веднъж, а след това насочи бутилката към мен.
— Не, благодаря.
Опитах се да си поема дъх, но димът от пурите беше твърде гъст. Загасих пурата си, станах и излязох на терасата.
Белароса ме последва с пурата и чашата си в ръка.
— Хубава гледка — каза той.
Кимнах, вдишвайки дълбоко чистия нощен въздух. Стомахът ми се поотпусна.
Той посочи с пурата си в далечината.
— Какво е това там? Нощем не се вижда. Прилича на игрище за голф.
— Да. Прилича точно на игрище за голф. Това е „Крийк“59.
— Грийк60?
— „Крийк“. Един извънградски клуб.
— Така ли? И там играят голф?
— Да. На игрището за голф.
— Ти играеш ли голф?
— Малко.
— Не я разбирам тази игра. С какво е интересна?
Замислих се за момент и отговорих:
— А кой е казал, че е интересна?
После добавих:
— Там има и стреляне по изкуствени гълъби. Стреляш ли?
Той се разсмя.
Реших, че е време да покажа на Франк Белароса, че съм истински мъж, и казах:
57
Фут — английска мярка за дължина, равна на 30.48 см. — Б.пр.
58
Грапа — вид гроздова ракия. — Б.пр.
59
Река, поточе. — Б.пр.
60
Гръцки. — Б.пр.