Златният бряг [bg]

А през цялото време аз съм си мислел, че Алфонс Ферагамо е отдаден на работата си държавен служител. В действителност не вярвах напълно на анализа, който Франк Белароса направи на мотивите на Ферагамо. Реших, че съм чул достатъчно, и казах:

— Утре ще трябва да ставам рано.

Белароса не обърна внимание на това и рече:

— Ферагамо не може да докаже нищо за мен, затова казва на вестниците, че съм убил този колумбиец, Хуан Каранза.

Извъртях леко очи.

— Наистина не мога да повярвам, че един щатски прокурор ще скалъпи лъжливо обвинение срещу теб.

Той се усмихна на моята наивност.

— Не може да скалъпи лъжливо обвинение ли, г-н адвокат? Ти наистина има още много да учиш.

— Така ли?

— Аха. Разбираш ли, Ферагамо иска да настрои колумбийците срещу мен. Capisce? Той иска те да му свършат черната работа.

Изправих се в креслото си.

— Да те убият ли?

— Аха. Аха.

Това ми беше още по-трудно да го повярвам. Казах:

— Да не искаш да кажеш, че щатският прокурор се опитва да организира убийството ти?

— Аха. Не вярваш ли? Да не си скаут66 или нещо такова? Всяка сутрин ли отдаваш чест на знамето? Вие, примерните граждани, има още доста неща да научите.

Не отговорих.

Белароса се наведе към мен:

— Алфонс Ферагамо иска да види задника ми мъртъв. Не иска да го види повече в съда. Той е един много озлобен paesano. Capisce? В продължение на осем шибани години е чакал да се появи възможност да си го върне. И ако колумбийците ме пречукат, Ферагамо ще се погрижи всички да разберат, че той е бил зад цялата работа. И тогава вече ще е доволен и топките му ще си върнат предишните размери.

Той ме погледна в очите.

— Ясно ли е?

Поклатих глава и отвърнах:

— Не всеки мисли като теб. Защо не повярваш, че човекът просто си върши работата. Той смята, че си убил някого.

— Глупости.

Той се облегна назад и завъртя чашата си.

— Трябва да тръгвам.

— Не, остани си на мястото.

— Моля?

Той ме погледна и аз също го погледнах. За секунда-две най-сетне видях дон Белароса. Но след това там отново седеше Франк. Сигурно беше от светлината.

— Нека да довърша, г-н адвокат — каза той. — Окей? Ти си умен човек, но не разполагаш с фактите. Ей, не ме е грижа дали смяташ, че съм убил този колумбиец. Но всяко нещо има по две, три, четири страни. Един умен човек като теб вижда две страни, може би три. Но аз ще ти покажа още една страна, така че, като излезеш оттук, ще си по-добър гражданин. — Той се усмихна. — Окей?

Кимнах.

— Окей. Когато онези педерасти във Вашингтон направиха Ферагамо областен прокурор тук, те знаеха какво вършат, като никога. Те всичко бяха пресметнали, тези умници в Министерството на правосъдието. Те искат колумбийците да ме убият, след което приятелите ми ще започнат да избиват колумбийците и така собствениците на погребални бюра ще са доволни, и ченгетата ще са доволни. Само че melanzane няма да са доволни, защото, докато се камарят трупове, ще трябва да се върнат към евтиното вино, тъй като няма да има бял прах. Разбираш ли? Този разговор притеснява ли те?