Златният бряг [bg]

Ходих три пъти до тоалетната и всеки път се опитвах да повърна в тоалетната чиния, да се прочистя по римски маниер. Когато си в Рим — да перифразирам свети Амбрауз, използвайки повръщириума, както го използват римляните56. Но не можах да направя това.

При едно от връщанията си от тоалетната видях, че мисис Белароса бе изчезнала, вероятно в кухнята, и Сюзън и Франк седяха сами на масата. Преди тя да ме види, чух Сюзън да споменава думата „вестибюл“ и у мен се породиха опасенията, че тя си прави устата да нарисува вестибюла. Но когато седнах при тях, тя, изглежда, промени темата и ми каза:

— Тъкмо разказвах на Франк за пътуването ни до Италия преди няколко години.

— Така ли?

Мисис Белароса се върна заедно с Филомена, която носеше поднос с шоколади. Аз седнах, като се опитвах да не усещам миризмата на шоколадите или на каквото и да било по масата. Помолих мисис Белароса за малко сода и тя каза нещо на Филомена, която излезе и се върна с някаква бутилка с надпис „Pellegrino“ и стъклена чаша. Изпих една чаша от газираната вода, оригнах се дискретно и се почувствах по-добре.

Тъй като разговорът продължаваше без моето участие, аз заразглеждах Анна Белароса. Тя се държеше почтително към съпруга си, което, разбира се, се изискваше от предбрачния й договор. Но от време на време в нея проблясваше някакъв италиански огън и донът се отдръпваше. От това, което разбрах по време на разговора, и от взаимоотношенията, които забелязах помежду им, ми стана ясно, че Анна Белароса като съпруга на дон Белароса имаше статута на кралица и правата на робиня. А като майка на децата му тя беше мадоната, почитана както Мария заради плода на утробата й. Анна Белароса бе родила трима синове, бе ги откърмила, бе се погрижила за религиозното им възпитание и бе се оттеглила, когато бащата е бил готов да се погрижи за живота им, а в случая с Тони, може би и за… смъртта на момчето. Колко различно бе това семейство от моето.

Забелязах също, че Анна Белароса въпреки доброто си настроение и непринудения смях имаше тъжни, угаснали очи, като че ли десетилетията на безпокойство бяха помрачили искрата, която някога сигурно е придружавала смеха.

Белароса рязко стана и аз си помислих, че вечерта е приключила, но той каза:

— Анна, разведи Сюзън из къщата. Тя иска да я разгледа. Джон, ела с мен.

Четиримата влязохме в трапезарията и Белароса информира жена си:

— Това е трапезарията. Където бяхме, е утринната стая. За закуска. Искам да разбереш от Сюзън всяка от тези стаи за какво е. Тя познава къщата. Ще си обяснявате взаимно. Окей?

Всички влязохме във вестибюла, Франк ме хвана под ръка и ме поведе към стълбите.

— Ще ви чакаме след това във всекидневната — каза той на жена си. — Остави ме аз да покажа парника.

След това се поправи:

— Оранжерията. Нали?

Улових погледа на Сюзън и тя ми се усмихна, като че ли искаше да каже: