Игри за милиарди [bg]

— Казах ти, името не ми говори нищо.

— Добре, всичко е наред. Можеш ли да ми кажеш какво се случи с шефа ти?

— Защо?

— Опитваме се да открием къде е. Няма го никъде.

— Вие, федералните, винаги ли сте толкова некомпетентни?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами че не се е местил никъде от около десет години — отвърна тя с пренебрежителна усмивка. — Потърси в гробището „Флъшинг“.

— Починал ли е?

— Не, купи си там апартамент. Разбира се, че е починал, идиот такъв! Копелето си го получи през деветдесет и осма.

Леко заваляше думите и Морган беше сигурен, че е пила.

— Наистина ли? — учуди се той. — Инфаркт? Инсулт? От какво?

— Самолетна катастрофа. Жалко.

— Да, тези неща винаги са тъжни. Млад човек, с толкова перспективи и…

— Не, глупако, исках да кажа, че винаги съм се надявала да умре бавно и мъчително. Да го тръшне някаква рядка болест, някакъв особено гаден, продължителен рак… Според мен извади късмет.

— Не го ли харесваше?

— Беше гаден, долен мошеник. Истинско копеле, ако трябва да работиш с него. — Смачка фаса си на земята и почти веднага запали нова цигара. Морган се направи, че записва нещо в бележника си, и подхвърли небрежно: — Изненадан съм, че сме го пропуснали. Самолетна катастрофа, значи, а?

— Да. Той и финансовият директор. Същият боклук. Изпекоха се заедно на склона на една планина.

— Инцидент?

— Да не мислиш, че аз съм го направила? — Изкиска се, после се задави от раздираща тютюнджийска кашлица.

Морган изчака пристъпът да премине, а после каза:

— Малко странно е… Опитахме да открием някои от някогашните членове на борда на „Примо“. Трима от тях — Нусман, Колман, Гросман — са покойници.

— Така ли?

— Да.

— Много лошо.

Не прозвуча така обаче.

— Нездравословно място за работа, а?

— Приключихме ли? — попита тя и се раздвижи нетърпеливо.

Дотук не беше научил нищо. Джак не я вълнуваше особено. Нищо интересно нямаше да изкопчи от бабата, ако не заиграеше малко по-умно. Погледна я ледено, заплашително, като че ли вече знаеше истината.

— Истината е, че според няколко от източниците ни между шефа ти и Джак е имало сериозни търкания.

— Какви са тези източници?

— Боя се, че не мога да говоря за тях.

— Отиди при някой по-печен от мен, приятел. Доколкото си спомням, Джак беше прекалено умен, за да се хване на игричките на Кайл. Интелигентно момче. Наистина.

Стана и изтупа малко пепел от палтото си.

— Може би ще ми помогнеш с друго… спомняш ли си кои бяха близки приятели на Джак от фирмата?

Мариголд сви рамене.

— Той беше сътрудник, аз бях секретарка на шефа. Не е като да сме излизали на по питие всяка вечер. Бях прекалено стара за него.

Допуши цигарата си и лениво хвърли фаса към някакви диви храсти.

— Моля те, думите ти може да са от полза. Няколко души накиснаха Джак. На мен лично той ми е симпатичен, така че ми се ще да открия нещо в негова полза.

Мариголд се замисли за момент. Беше ясно, че му няма доверие, но и че й се иска да помогне на Джак доколкото може.