Игри на изчезване [bg]

— А ако имате нужда от нещо — казваше в този момент Елишева, — аз съм долу.

Точно думите, които очаквах.

Анджела я изпрати с лъчезарна усмивка и затвори вратата след нея. Изчака стъпките й да затихнат надолу по стълбището и лицето й стана сериозно. Обърна се към мен и попита:

— Е, как оценяваш обстановката?

— Не е добре — казах аз и поклатих глава. — Единственият ни изход е през предната врата. Прозорците към улицата са с решетки. Няма заден изход, резервното стълбище не води наникъде. Може да е възможно да стигнем до покрива на съседната сграда, но няма да е лесно.

— Нищо. Няма да се застояваме тук — каза Анджела. — Почни да сканираш за бръмбари, докато се убедиш, че сме сами. От този млекар ме побиват тръпки. Ако откриеш нещо, ще трябва да вдигаме отново гълъбите. Мога да намеря и друга дупка, ако се наложи.

— Ако открия нещо, ще ти кажа — отвърнах аз.

Тя ме огледа внимателно. Явно бе доловила безпокойството в гласа ми.

— Проблем ли има?

— Не съм много убеден, че мястото е добро — казах аз. — Три етажа, един изход. Колко добре я познаваш тази пласьорка? Сигурна ли си, че може да й се има доверие?

— Тя е порядъчна жена — каза Анджела.

— Това не е дума, която чувам често.

— Какво те тормози?

— Нещо, което ми каза слепият рибар. Каза ми, че някой, с когото бил близък, му бил разправил за обира ти. Каза ми също, че в този град аз съм абсолютно сам.

— Мислиш, че Елишева може да е човек на триадите, така ли?

— Не знам — казах аз. — Но нямам голямо желание да й поверя живота си.

Анджела ми махна с ръка да мълча и двамата се върнахме обратно в дневната. Седнах на канапето срещу Джони и извадих портфейла си. Зад тестето кредитни карти имаше малък електронен детектор за подслушвателни устройства, който си бях поръчал по интернет. С форма и размери на кредитна карта, той имаше малка разгъваща се антенка и се захранваше с две батерийки за слухов апарат. На задния му капак имаше скрити превключватели и светодиодни индикатори, които започваха да мигат, когато апаратът усетеше бръмбар. Беше в състояние да засече практически всякакъв изходящ радиосигнал от разстояние половин метър, след което да определи с точност местоположението на източника, подобно на металотърсач, издавайки поредица от звукови сигнали. Безценна апаратура за човек в моето положение. Откакто някакво долно копеленце ми беше турило бръмбар в стаята в Атлантик Сити преди година, аз навсякъде проверявах за подслушвателни устройства. Разгънах антенката, включих уреда и обходих целия апартамент, без той да издаде звук.