Игри на изчезване [bg]

— И така — каза Анджела, — както казах и по телефона, в хотела ни има изтичане на газ. Целият квартал е отцепен и не пускат никого вътре. Явно рискът от пожар е голям. Честно казано, дори персоналът на хотела не знае точно какво се случва, но ме увериха, че работят по въпроса. Само дето не знаят колко време ще отнеме. Горкият Джаксън нямаше дори време да се облече като хората. Тревогата го заварила във фитнеса. Нали, Джаксън?

— Да, госпожо — отвърнах аз.

— Разбира се, от хотела се опитват да ни преместят в друг хотел, но минава десет, събота вечер е, в града има наплив от туристи, така че щяло да отнеме няколко часа. И, което е още по-лошо, нещата ми са още в апартамента, а знаете колко може да се има доверие на душовете в някой еднозвезден хотел на полуострова. Дали бихме могли междувременно да останем тук, колкото да се поизмием? Ще ви бъда извънредно благодарна. Не бих молила за такова нещо, ако не ми беше важно.

— Разбира се — каза Елишева. — Кой е хотелът?

— Моля?

— От кой хотел идвате?

— О, моля за извинение — каза Анджела. — От „Тамани Хол“. Бяхме в една от частните вили на последния етаж. Не знам дали проблемът засяга целия хотел, но вилите трябваше да бъдат евакуирани. Страхотен хаос. Както и да е. А ще можем ли да ползваме гаража ви? Не виждам паркоместа наоколо.

— Да, мисля, че зад сградата има достатъчно място.

— Много благодаря — каза Анджела. — Ще кажа на шофьора ми. Наистина ви благодаря за разбирането.

Тя бръкна полека в чантата си, измъкна пачка хилядадоларови банкноти и започна да ги брои.

Когато я видя какво прави, Елишева вдигна ръка нагоре и поклати глава.

— Не, задръжте си парите. За мен е удоволствие. Сигурна съм, че и вие бихте направили същото за мен.

— Разбира се — каза Анджела, широко усмихната. — А ако някога имате път към Лондон, с радост бихме ви оказали гостоприемство. Имаме хубав апартамент с изглед към Хайд Парк и много обичаме да посрещаме гости.

Докато тя омайваше Елишева със сладки приказки, аз оглеждах отвътре магазина. Помещението беше малко. Цялата сграда беше едва на три етажа, като най-вероятно и трите бяха собственост на домакинята ни. На партера се помещаваше бижутерийният магазин, на втория етаж — ателието за шлифоване на камъни, а жилището й оставаше да е на последния. След още малко светски любезности Елишева ни поведе нагоре по стълбите. Апартаментът беше мръсен като кочина, но нелишен от чар. Дневната беше с библиотеки от пода до тавана. Имаше две канапета, а между тях — салонна масичка. Обувките бяха натрупани на купчина във вестибюла до вратата. В средата на стаята подът беше заринат от мъжки чорапи, повечето единични. Первазите на прозорците бяха отрупани с празни бутилки от алкохол. Без да искам, закачих с крака си купичка със сметана. Не я разлях, но котката се шмугна покрай мен с гневно съскане.